Шотландско изсипване на иглиците по дугласката
Това заболяване се среща само по иглиците на дугласката (Pseudotsuga sp.) в Европа и Северна Америка. В България е установена в горски култури и паркове. Особено чувствителни са формите caesia и glauca, поради което тяхното култивиране е силно ограничено само в паркове, градини и др. Сравнително по-устойчива е формата viridis, която се използва за залесявания в горското стопанство, създаване на плантации за коледни елхи (САЩ и Канада) и др.
Първите признаци за наличието на заболяването са появата на бледозеленикави до бледожълтеникави петна с размери 1-2 mm от долната страна на иглиците през есента. По-късно това оцветяване придобива оранжев оттенък, а с настъпването на зимата или първия мраз, петната вече са виолетово-кафяви. По този начин иглиците изглеждат пъстри с последователно редуване на зелените и поразени части. През пролетта на следващата година върху некротиралите части на иглиците, от долната страна се образуват плодните тела на гъбата – причинител на заболяването. Повредите се изразяват в преждевременна загуба на почти всички иглици, но в повечето случаи се запазват само едногодишните. Най-чувствителни към заболяването са дървета на възраст между 10 и 30 години. В случаи на развитие на гъбата за няколко последователни години, почти всички иглици опадват, прирастът спира или е силно редуциран, а някои от дърветата загиват.
Причинител на т.нар. шотландско изсипване на иглиците на дугласката е гъбата Rhabdocline pseudotsugae. Плодните ú тела са удължени аскокарпи, с размери 3x0,3 mm, формирани обикновено субепидермално от двете страни на средното ребро, от долната страна на иглиците. През май-юни, когато плодните тела са вече зрели, при овлажняване те се отварят и посредством вятъра освободените аскоспори се разнасят на значителни разстояния, достигащи до няколко километра. Така се дава началото за нови инфекции върху иглиците. Спорите отначало са едноклетъчни и прозрачни, по-късно стават двуклетъчни и светлокафеникави на цвят, с размери 15-20x6-9 μm.
Високата въздушна влажност или валежи в началото на вегетационния период и относително ниската температура – около 10-13 оС, създават много добри условия за разпространение на гъбата и развитие на патологичния процес.
При създаване на горски култури да се използва по-устойчивата на заболяването форма viridis. Химична борба е възможна само в горските разсадници (където заболяването много рядко се среща) и млади насаждения. Задоволителни резултати дават бордолезовия разтвор, сярната вар, както и препарати от групата на карбаматите. Третиранията се извършват през периода на разпространение на спорите (май-юни).