Изсипване на иглиците по дугласката
Изсипването на иглиците по дугласката (Pseudotsuga sp.) е специфично само за този дървесен вид, появило се за първи път в Европа през 1925 г. Разпространено е още в Северна Америка, Нова Зеландия и Тасмания. В България е установено по отделни дървета в паркове и градини, както и в насаждения. По-силно се засягат дървета на възраст между 10 и 40 години, но може да бъде намерено и върху по-млади и по-стари дървета, където повредите са ограничени.
Долната страна на зелените иглици придобива саждив вид следствие на многочислените плодни тела на причинителя. Инфектираните иглици придобиват жълтеникаво-зелен цвят, по-късно покафеняват и опадват. Повредите се изразяват в преждевременно опадане на иглиците, като при някои произходи настъпва почти пълно обезлистване, в резултат на което засегнатите дървета лесно се нападат от Armillaria mellea комплекс и др. гъби.
Гъба Phaeocryptopus gäumannii формира малки черни, гладки и заоблени перитеции по иглиците. Аскоспорите са безцветни, двуклетъчни, с размери 10-15x3,5-5 μm. Плодните тела узряват през май-юни и освобождават спорите, когато младите леторасли се развиват. След инфектиране на младите иглици, гъбата расте вътре в тъканите на иглиците, които около края на лятото – началото на есента придобиват жълтеникаво-зелена окраска. Следващата пролет образуваните плодни тела са зрели, с което завършва цикълът на развитие на гъбата. Съществува голяма вариабилност на дугласката по отношение устойчивостта на отделните и форми, произходи и дори отделни дървета. Установено е дори в едно насаждение от съседни дървета едното да е много добре облистено, задържа иглиците си няколко години, а другото е почти напълно обезлистено. Счита са, че развитието на Ph. gäumannii е важен фактор за влошаване състоянието на дугласката.
Летните валежи и високите температури стимулират развитието на патологичния процес.
Селекция и отглеждане на устойчиви на заболяването дървета. Прилагането на химични мерки в насажденията е икономически неоправдано.