Ръжда по иглиците на смърча
Рядко срещано заболяване у нас по иглиците на обикновения и сребристия смърч (Picea sp.). По-широко разпространение има в северните страни на Европа.
През пролетта, обикновено втората половина на май или началото на юни, по най-младите иглици се наблюдават жълти пръстеновидни петна с дължина до около 10 mm. По-късно, през есента, върху тези петна се развива телейтостадият във вид на яркооранжеви възглавнички, разположени от долната страна на иглиците, надлъжно на средния нерв.
Повредите се изразяват в силни загуби на иглиците от текущата година и намален прираст на засегнатите дървета. При епифитотии повредите са значителни.
Гъбата Chrysomixa abietis е еднодомна ръжда с непълен цикъл на развитие и образува само телейтосори през есента. Базидиоспорите инфектират младите развиващи се иглици. През пролетта по заразените иглици се формират ясно изразени лимонено оцветени напречни ленти, които по-късно придобиват по-тъмна жълта окраска. Мицелът на гъбата е хиалинен и може да се намери в оцветените зони. В късно лято или началото на есента телейтосорите се появяват от долната страна на иглиците, но развитието им продължава до следващата пролет. Телиите узряват през април-май и са оранжеви или червеникаво-кафяви, с размери около 20-30x10-15μm. При покълване дават базидиоспори, които инфектират новите иглици. Заболелите иглици опадват на втората година след заразяването.
Ръждата се развива по-силно на влажни месторастения и през топли и влажни години.
Създаването на култури от смърч да бъде на разстояние поне 250-300 m от насаждения. При поява на първите признаци на заболяването от ръждата може да се пръска с медсъдържащи препарати, включително и 1 %-ов бордолезов разтвор.