Голяма борова дървесна оса
Различни иглолистни: бял бор (Pinus sylvestris L.), лъчист бор (P. radiata D. Don), смърч (Picea abies Karst.), ела (Abies alba Mill.), дугласка (Pseudotsuga menziesii Franco), кедър (Cedrus spp.), лъжекипарис (Chamaecyparis lawsoniana Parl.), лиственица (Larix decidua Mill.). По-рядко и широколистни – тополи (Populus spp.), върби (Salix spp.), ясени (Fraxinus spp.).
Видът е представен с няколко подвида, известни от Европа, Азия, Северна Африка, Северна и Южна Америка. Подвидът Urocerus gigas gigas L., повсеместен в нашите иглолистни гори, е разпространен в Европа, Сибир, Далечния Изток, Северна Африка и Южна Америка (интродуциран в Чили и Аржентина).
Възрастното е ципокрило, с дължина на тялото при мъжките 12-32 mm, а при женските 24-45 mm. Главата е черна, с жълти петна зад очите и жълти антени. Гърдите са черни, крилете сивокафяво опушени при мъжките и прозрачни при женските. Краката са жълти, със затъмнени бедра. При женските коремчето е жълто, от третия до шестия сегмент кафяво и завършва със заострен шип. От долната страна, към началото, е прикрепено около 20 mm дълго черно яйцеполагало, стърчащо зад края на коремчето. При мъжките коремчето е жълто, първите и последни два сегмента са черни.
Ларвите имат цилиндрично бяло тяло, дълго до 40 mm. Гръдните крака са закърнели. Тялото завършва с насочено косо нагоре хитинизирано шипче. Яйцата са овални, с размери 0,4 х 2 mm. Какавидата е свободна, с размери като при възрастните.
Генерацията е многогодишна (две или повече години). Възрастните летят през май-октомври, активни са през деня. Женската пробива с яйцеполагалото си кората и външните слоеве на дървесината на отслабнали иглолистни дървета и на дълбочина около 1 cm снася по 4-8 яйца. Възрастните живеят 2-4 седмици и общото количество снесени яйца от една оса е между 50 и 350 броя. Ембрионалното им развитие продължава 3-4 седмици. При яйцеснасянето се разпространяват и пренасяните от женските оси спори на дървесиноразрушаващи гъби (Amylostereum spp.). Ларвите се хранят с дървесината, като прогризват ходове с кръгло напречно сечение. Развитието им продължава обикновено две–три години, но при неблагоприятни условия (по-ниско съдържание на влага в дървесината), то може да се удължи. Завършилите развитието си ларви какавидират под кората. Новоимагиниралите възрастни изгризват кръгли излетни отвори с диаметър около 5 mm, през които напускат стъблата на дърветата.
Ларвни паразитоиди: Rhyssa persuasoria (L.), R. lineolata (Kirby), Megarhyssa nortoni nortoni (Cresson) (Hymenoptera: Ichneumonidae), Ibalia leucospoides Hochenwarth (Hymenoptera: Ibalidae). Ентомопатогенни гъби: Trichoderma sp.
При храненето си ларвите нанасят технически повреди по дървесината на иглолистни дървета, а гъбите, чиито спори се разпространяват от възрастните, причиняват гниене на дървесината.
По излетните отвори на възрастните по кората на нападнатите стъбла.
Високата численост на вредителя може да се ограничи чрез използването на наскоро отсечени трупи от иглолистни дървета. През лятото на сенчести места в насаждението се поставят по 3-4 ловни трупи с дебелина 10-15 cm. Ловните трупи се подменят със свежи на всеки две седмици, а старите се изгарят. При възможност може да се приложи термична обработка на нападнатите дървените материали – загряване при температура 71 ºС за 75 минути. За ограничаване на повредите спомага и поддържането на насажденията в добро здравословно състояние, с редовно извеждане на отгледните, главните и санитарни сечи.