Черен боров сечко

Категория: 
Иглолистни
Месец: 
юни, юли, август, септември
Латинско име: 
Monochamus galloprovincialis (Olivier, 1795) (Coleoptera, Cerambycidae)
Хранителни растения: 

Основно бор (Pinus spp.) и кедри (Cedrus spp.), по-рядко други иглолистни видове -  смърч (Picea spp.), ела (Abies spp.), лиственица (Larix spp.).

Разпространение: 

Основно бор (Pinus spp.) и кедри (Cedrus spp.), по-рядко други иглолистни видове -  смърч (Picea spp.), ела (Abies spp.), лиственица (Larix spp.).

Морфология: 

Възрастното е бръмбар с дължина 11-28 mm. Основният цвят на тялото е черен, като по краищата на преднегръба и напречно върху елитрите преминават по-светли ивици от сивобели до жълтокафяви космици. При мъжките антените са изцяло черни, около 2-2,5 пъти по-дълги от тялото, а при женските основната половина на третото до единадесетото им членче е светла и надвишават дължината на тялото 1,5-2 пъти. От двете страни на преднегръда е разположен по един добре развит, широк в основата шип. Щитчето е полукръгло, покрито с гъсти жълтеникави космици, като по средата на предната му част ясно са различава една къса неокосмена ивица.

Ларвите са бели, безкраки, с дължина на тялото до 35-40 mm. Главата  е жълтеникава, с успоредни страни, в по-голямата си част вмъкната в преднегръда.

Биология: 

Генерацията е едногодишна, но при по-неблагоприятни условия (ниска влажност на дървесината) развитието му може да се удължи до две години. Възрастните се срещат от юни до септември, като началото на летежа им съвпада с цъфтежа на липите. Бръмбарите провеждат допълнително хранене, като нагризват кората на живи, напълно здрави борови клони. Женските снасят по 1-2 яйца в предварително изгризани по кората на стъблата “насечки”. Средната плодовитост на една женска е около 30 броя яйца. Излюпените ларви отначало се хранят с ликото, изгризвайки площадковидни ходове под кората, а по-късно се вгризват в дървесината. Там ходовете са овални, със сечение 7 х 14 mm и на дължина достигат до 20 cm. През следващата година в началото на лятото ларвите какавидират в т.н. какавидни камерки, представляващи разширения, които са разположени на около 1 cm от повърхността на дървесината. Какавидният стадий е с продължителност 2-3 седмици, след което новоимагиниралите възрастни прогризват излетни отвори с неправилна кръгла форма и диаметър 5-6 mm. 

Естествени регулатори: 

Ентомопатогенни гъби: Beauveria bassiana (Bals.) Vuillemin

Повреди: 

Причинява физиологични и технически повреди по боровите дървета. Ларвите нанасят технически повреди по дървесината на стъблата. Възрастните нагризват кората на клони на здрави дървета, с което могат да влошат тяхното здравословно състояние. При дохранването си тези бръмбари разпространяват и нематоди от род Bursaphelenchus, които биха могли да представляват изключителна опасност за боровите гори. 

Мониторинг: 

По излетните отвори и нагризаната кора при дохранване на възрастните.

Контрол: 

Редовно провеждане на санитарни сечи. Обелване кората на добитите материали.

Подобно развитие и стопанско значение в България имат други два вида от същия род – Monochamus sutor (L.) и M. sartor (F.), които се срещат предимно в смърчовите гори.