Голям боров хоботник

Категория: 
Иглолистни
Месец: 
април, май, юни, юли
Латинско име: 
Hylobius abietis (Linnaeus, 1758) (Coleoptera: Curculionidae)
Хранителни растения: 

Полифаг по всички иглолистни дървесни видове. Предпочита младите смърчови и борови фиданки.

Разпространение: 

Европа. Среща се във всички райони на страната ни с иглолистни дървесни видове. Най-силни повреди нанася в Родопите  и Рила.

Морфология: 

Бръмбар с дължина до 8-14 mm. Тялото е кафяво-черно, покрито със златисти космици. Хоботът е дълъг, цилиндричен, на върха разширен. Антените са коленчати, прикрепени на върха на хоботчето. Преднегръдът е грубо точкуван. На елитрите има надлъжни вдлъбнати щрихи и три напречно-коси реда жълти люспи. Яйцето е бяло, овално. Ларвите са бели, без крака с кафява глава, сърповидно извити. На дължина достигат до 12 mm. Какавидата е бяла, свободна, в какавидна камерка в беловината.

Биология: 

Биологичният цикъл зависи от надморската височина, при която се развива. Зимуването е главно в ларвен стадий в какавидни камерки, при което новите хоботници имагинират през пролетта на следващата година. Женските снасят яйца през пролетта и лятото в корените на свежи пънове на иглолистни дървета, най-често борове. Ларвите отначало се хранят с ликовата част на корена  и постепенно се вгризват в беловината му. Има обаче и възрастни, които зимуват в постилката и в края на април и началото на май се дохранват  върху младите иглолистни фиданки, след което снасят яйца в пъните и корените на иглолистните дървета. До 1000 m надм. в. генерацията е едногодишна, а при 1600-1700 m надм. в. - две или тригодишна. 

Естествени регулатори: 

Паразитоиди: Bracon hylobii Ratz.(Hymenoptera: Braconidae), Ephialtes tuberculatus Geoff. (Hymenoptera: Ichneumonidae).

Повреди: 

При ветровали, наличие на голи площи  и големи количества на прясно отсечени пънове вредителят се размножава масово и нанася много големи повреди на младите иглолистни култури. Възрастните се дохранват за полово съзряване от кората на пъновете, корените или от кората на младите иглолистни фиданки. Особено опасни са повредите по фиданките. При изгризване на кората по цялата окръжност младите фиданки изсъхват. 

Мониторинг: 

Използване на токсифицирани смърчови кори. Проверка на пънове и иглолистни фиданки за повреди. Индикация за повреди по фиданките е изтичането на капчици смола в местата на допълнителното хранене на възрастните насекоми.

Контрол: 

Бързо разчистване и залесяването на сечищата, до две години след сечта, преди намножаване на вредителя в пъновете. Залагане на токсифицирани смърчови ловни кори за намаляване на числеността на възрастните насекоми. При масово размножаване на вредителя и наличие на голямо количество хоботници в края на април пръскане на залесените иглолистни фиданки с разтвори на инсектициди.