Ивичест дървесник
Различни иглолистни – смърч (Picea spp.), бор (Pinus spp.), ела (Abies spp.), лиственица (Larix spp.), кедри (Cedrus spp.).
Европа, Северна Америка, Северна Африка, Мала Азия, Сибир, Далечния Изток. У нас се среща повсеместно в иглолистните гори.
Възрастното е бръмбар с цилиндрично тяло, дълго 2,8-3,8 mm. Главата и предната част на преднегръба е тъмнокафява до черна, а назад цветът му е червеникаво-кафяв. Краката и антените са жълто-кафяви. По страничния край, средата и шева на елитрите са разположени по-тъмни надлъжни ивици. Преднегръбът е широк, изпъкнал и покрит с брадавички, по-големи в предната му част. Краят на елитрите е завит надолу, без зъбчета, шипчета или други образувания. Ларвите са бели, без крака, с добре развита глава. Какавидите са свободни, също бели на цвят.
Моногамен вид с едногодишна генерация. Летежът започва през април. Напада дървета със силно влошено здравословно състояние. Най-често се заселва по стъбла на наскоро изсъхнали или отсечени дървета, както и по пъновете им. Женската изгризва входен канал, насочен перпендикулярно навътре по стъблото, който обикновено се разклонява на два хода, продължаващи по годишните кръгове. От горната и долната страна на тези ходове женската прави 20-50 камерки, в които снася по едно яйце. Излюпените ларви удължават камерките, изгризвайки стените им, така че дължината на тези вертикални ходове достига до 1 cm. Самите ларви по-нататък не прокарват собствени ходове, а се хранят с мицела на т.н. “амброзиеви” гъби, развиващи се в галериите. Гъбите се пренасят от бръмбарите, които също се хранят с тях. Имагото поддържа оптималната за развитието на гъбите влажност, като запушва или отпушва входния канал с дървесни стърготини. Мицелът на гъбите покрива стените на ходовете и е светъл на цвят. По-късно, когато развитието на короядите е приключило, мицелът потъмнява и галериите придобиват характерно черно оцветяване. Ходовете на дървесника засягат предимно беловината, дълги са 6-18 cm и проникват на дълбочина до 6-7 cm. При този корояд липсват отделни излетни отвори, през юли новоимагиниралите възрастни излитат през отвора на входния канал. По-късно те навлизат в горската постилка, на дълбочина 2-5 cm, където презимуват.
Ларвни паразитоиди: Perniphora robusta Ruschka (Hymenoptera: Pteromalidae), Eurytoma polygraphi (Ashmead) (Hymenoptera: Eurytomidae), Dendrosoter middendorffi (Ratzeburg) (Hymenoptera: Braconidae); Паразитоиди по възрастните: Cosmophorus regius Niezabitowski (Hymenoptera: Braconidae); Хищници – Rhizophagidae, Cleridae, Histeridae, Nitidulidae, Salpingidae, Staphylinidae, Tenebrionidae (Coleoptera), Dolichopodidae (Diptera); хищни акари – Ascidae, Digamasellidae (Acari); Ентомопатогенни гъби: Beauveria bassiana (Bals.) Vuillemin (Deuteromycotina: Hyphomycetes).
С прокарването на ходове в дървесината възрастните корояди нанасят технически повреди по стъблата на различни иглолистни дървета. Повреждат се и наскоро добити материали на временните горски складове. Техническите качества на дървесината се влошават и от дървесиноразрушаващи гъби, съвместно развиващи се с короядите.
По купчинките от стърготини под входните канали по кората на дърветата. Каналите навлизат в беловината и цветът на стърготинките е бял. При повечето други корояди ходовете засягат само кората и ликото и затова стърготинките са кафяви.
Характерни за този вид са и кръглите отвори на входните канали по дървесината на стъблата. Диаметърът на отворите е 1,5 mm, а отвътре ходовете са черно оцветени.
Обелване на кората и правилно съхраняване на добитите иглолистни материали.