Хермес по кората на елата

Категория: 
Иглолистни
Месец: 
юни, юли, август
Латинско име: 
Dreyfusia piceae Ratzeburg, 1844 (Hemiptera: Adelgidae)
Хранителни растения: 

Abies alba Mill., A. nordmanniana (Stev.) Spach. и A. balsamea Mill. 

Разпространение: 

Европа. През 1908 г. е пренесен и в Северна Америка, като инвазията му започва от Западното крайбрежие на континента. 

Биология: 

Зимуващите ларви от първа възраст са издължено овални с едноконтурни жлези, които отделят восъчни нишки. Възрастните форми са почти сферични, с размери около 1 mm и почти незабележими с просто око. Присъствието им става видимо в летния период, след като от отложените от основателките яйца се излюпват няколко последователни партеногенетични поколения. При висока плътност на нападението стъблото и кората на по-младите клонки се покриват изцяло с бяла пухеста материя, отделяна от хермесите. Сериозни повреди от вида са наблюдавани в Централна Европа и Австрия през 1945 г. и следващите 5 години, което се свързва с критични стойности на валежите през май и юни.

Естествени регулатори: 

Хищници: Lariocobius erichsoni Rosenhauer (Coleoptera: Derodontidae), Pullus impexus Mulsant (Coleoptera: Coccinelidae), Aphidoletes thompsoni Mohn (Diptera: Cecidomyiidae), Cremifania nigrocellulata Czerny (Diptera: Chamaemyiidae). В Канада и Западната част на САЩ е извършен успешен опит за биологичен контрол на Dreyfusia piceae с помощта на L. еrichsoni Rosenhauer, калинките Pullus impexus Mulsant и Aphidecta obliterata (L.) и няколко представители на разред Diptera.

Повреди: 

Напада както по-млади, така и възрастни дървета. При по-силни нападения се образува изобилие от медена роса, която допълнително затормозява растенията. Силно нападнатите клони изсъхват. В Америка причинява съществени вреди, като още в началото на неговото интродуциране са описани съхнения на 70-годишни елови насаждения в големи размери. Особено чувствителни на нападенията са фиданките в разсадниците (от 2 до 8 годишна възраст), за които честите нападения могат да се окажат фатални.

Контрол: 

Използване на химични препарати в началото на вегетационния период, тъй като в летните месеци се засягат естествените врагове, които се изхранват в колониите на листните въшки – калинки, ларви на златоочици и сирфидни мухи.