Боров хермес
В нашата страна се развива непълноциклично по Pinus silvestris L. и по-рядко - по P. montana Mill. В различните континенти се среща още по P. pinaster Ait. и P. radiata Don. При развиващите се пълноциклично видове основният гостоприемник е Picea orientalis (L.) Link. По-съвременните автори (Bevan, 1987; Dajoz, 2000 и др.) подлагат на съмнение пълния цикъл на развитие на вида и изказват предположението, че галите, които се развиват по източния смърч, се причиняват единствено от друг боров хермес - Pineus orientalis Dreyf.
В ареала на P. silvestris L. в Европа, Северна Африка, Предна Азия, Япония, Северна Америка, Австралия, Западен Сибир, Алтай (на височина над 2000 м).
Основателките, зимуващи върху бора, са тъмночервени и покрити с бял восъчeн филц. Яйцата, които отлагат, са с ръждивожълт цвят. Крилатите форми са с широкоовално, тъмнокафяво тяло, с размери 1,80 х 0,90 mm. Антените са 5-членни с 3 неголеми ринарии. Восъчните жлези върху абдоминалните им тергити са неравномерно разпределени и са групирани в по-окрупнени участъци. Полоносещите форми са червено-кафяви, покрити с по-плътен, с нишковидна структура восъчен налеп. Те снасят червеникави, покрити с бял пух яйца в основата на пъпки от източен смърч.
В повечето региони видът се развива непълноциклично по бора, при което се редуват 3-4 партеногенетични поколения. Зимуването се извършва от ларви, които се разполагат под връхните пъпки на леторастите. През пролетта тези ларви се активират, покриват се с обилна восъчна материя, нарастват и се превръщат в основателки. Те снасят неоплодени яйца и следва редуването на няколко партеногенетични поколения. В редки случай се споменава за поява на крилато поколение, което разселва вида върху съседни борове. При наличие на Picea orientalis (L.) Link. може да се развият и полоносещи форми, които прелитат и снасят яйца върху смърча, от които се развиват мъжки и женски екземпляри. След оплождане, към края на август женските снасят яйца. Излюпените от тях ларви презимуват и се превръщат през пролетта в основателки. При тяхното хранене, както и при това на поколението им, върху смърча се образуват издължено-вретеновидни, червеникави гали.
Leucopis argenticollis Zetterstedt (Diptera: Chamaemyiidae) Lestodiplosis pini Barnes (Diptera: Cecidomyiidae), Hemerobius stigma Stephens, Wesmaelius concinnus Stephens (Neuroptera: Hemerobiidae), Rhyzobius chrysomeloides (Herbst), Scymnus nigrinus Kugelann, S. suturalis Thunberg (Coleoptera: Coccinelidae) и др.
Нападенията върху клонките и стъблото на бора предизвикват обезцветяване и опадане на иглиците или съхнене на летораслите. При по-висока плътност се образува изобилие от медена роса, която допълнително зацапва растенията. Особено чувствителни са фиданките в разсадниците (от 2 до 8 годишна възраст), за които честите нападения могат да бъдат фатални.
Използване на химични препарати в началото на вегетационния период, тъй като в летните месеци се засягат естествените врагове, които се изхранват в колониите на листните въшки – калинки, ларви на златоочици и сирфидни мухи.