Зелен смърчово-лариксов хермес

Категория: 
Иглолистни
Месец: 
април, май, юни, юли, август, септември
Латинско име: 
Sacchiphantes viridis Ratzeburg, 1843 (Hemiptera: Adelgidae)
Хранителни растения: 

Основни гостоприемници са Picea excelsa Link. и P. glauca (Moench) Voss., а междинен - видове от р. Larix.

Разпространение: 

Западна Европа, Европейската част на Русия, Украйна и Източен Сибир, Северна Америка и Китай. В нашата страна се среща повсеместно. 

Морфология: 

Зимуващите върху смърча ларви са широкоовални и тъмнозеленикави, но поради восъчното покритие изглеждат сивкави. Те се превръщат в основателки, които са по-светло зелени. Антените им са къси и не достигат средата на тялото. Покрити са с обилен восъчен белезникав налеп. Ларвите, зимуващи върху гостоприемник лиственица (лъжеоснователките), са също в различни нюанси на зеленото. Като правило те са покрити с много по-оскъдни восъчни нишки. Крилатите, мигриращи на лиственицата, са червено-жълти, сравнително големи (до 2 mm дължина на тялото).

Биология: 

Видът е мигриращ, с двегодишен цикъл на развитие. Зимуването се извършва от ларви I-възраст на бъдещите основателки, които се укриват  в основата на смърчовите пъпки. През април те започват да се хранят и в начлото на май са вече готови да отлагат партеногенетично яйца. Всяка женска снася между 200 и 300 броя, покрити с восъчни нишки. От тях след 10-тина дни се излюпват  ларви, които се всмукват във вече оформящи се от пъпките гали, образувайки своеобразно “общество” от 10-тина екземпляра във всяка от камерите им. През юли или началото на август те се превръщат в крилати девственици, които прелитат на лиственицата. Върху иглиците й те снасят10-15 яйца, които покриват с тялото си. Ларвите, които се излюпват от тях, зимуват и на следващата пролет се превръщат в лъжеоснователки. Последните дават начало на поколение от 2 различни форми  - крилати ремигранти и немигриращи женски. Ремигрантите прелитат отново на смърча и снасят яйца, от които се развиват мъжки и женски екземпляри. От оплодените вече яйца на женските се излюпват бъдещите основателки, които презимуват върху смърча. Немигрирашите женски остават на лиственицата и образуват партеногенетично нови поколения. Галите, които основателките образуват върху смърча, са леко асиметрични, с дължина от 1 до 2,5 cm, в наситено зелен цвят и с добре изразени лилаво-чевени или червеникави ръбчета.  Те се разполагат обикновено по страничните клонки, понякога по няколко на леторасъл.

Естествени регулатори: 

Видът се напада от хищника Aphidoletes abietis (Kieffer) (Diptera: Cecidomyiidae).

Повреди: 

Клонките с образувани върху тях гали се деформират, а при по-силни нападения изсъхват. Нарушават се декоративните качества на смърчовите фиданки и се наблюдава общо угнетяване на растежа и забавяне в развитието им. Нападенията по лиственицата са свързани с характерни V-образни прегъвания на иглиците в местата на снасяне на яйцата, а при изхранването на ларвите – пожълтяване и опадането им.  

Контрол: 

Събиране и изгаряне на “неузрелите” гали. Успехът в борбата срещу вида зависи най-вече от доброто познаване на жизнения му цикъл. Използване на инсектициди в период, когато екземплярите не са скрити в галите. Профилактични мерки, насочени към избягване близостта на двата гостоприемника, особено в разсадниците.