Щитоносна въшка на Льови
Видове от род Pinus, главно P. nigra Arn. и P. sylvestris L., по-рядко P. maritima Lam., P. strobus L., P. montana Mill. и P. peuce Gris.
Палеарктика, Ориент и Нова Зеландия. В Европа нанася по-големи повреди в Централната и Южната й част. В нашата страна се среща повсеместно, но по-често напада борови култури в Северна България.c
Тялото на възрастната женска е покрито с бял или белезникав издължен щит, състоящ се от ларвния екзувий на първа възраст и секреторна част. Размерите му варират - на дължина достига 1,3-2,2 mm. Самата женска, чието тяло е заключено в черен пупарий, е белезникаво до леко виолетово. Щитчето на ларвите, от които се развиват мъжки екземпляри, е с по-малка дължина (до 1,7 mm) и се различава по форма – женските са по-широки и с крушовидна форма, а мъжките – вретеновидни.
Моноволтинен вид, но в условията на Крим видът развива 2 поколения годишно. Зимува като ларва II-ра възраст и много по-рядко – като женски екземпляри. Появата на възрастните от презимуващото поколение е твърде разтегнато и на практика през всички сезони може да се установят възрастни форми. Към края на май женската отлага яйцата си - плодовитостта възлиза средно на 20-25 яйца. Излюпването приключва около месец по-късно. Плоските (същинските) щитоносни въшки, към които се отнася и L. lowi Colv. са неподвижни, с изключение на току-що излюпените ларви (т. н. “бродяжки”). Kато правило се разпространяват пасивно – чрез растението-гостоприемник или чрез вятъра, който увлича подвижните ларви от първа възраст. В културите или разсадниците те имат обикновено агрегационно разпределение и нападат предимно подраста или дърветата в по-лошо физиологично състояние. При по-силни нападения обаче разпределението на екземплярите в короната на дървото и по отделните дървета в площта е сравнително равномерно.
Паразитоиди: Anthemus leucaspidis Mercet., A. funicularis Bakk., A. pini Ferr., (Hymenoptera: Encyrtidae), Ablerus pinifoliae (Mercet), Encarsia intermedia (Ferr.), E. leucaspidis (Mercet) (Hymenoptera: Aphelinidae), Coccophagoides moeris (Walk) (Hymenoptera: Chalcididae).
Ефективeн хищник е Chilocorus bipusulatus (L.) (Coleoptera: Coccinellidae). Другите кокцинелиди - Ch. renipustulatus (Scriba), Exochomus nigromaculatus (Goeze), Myrrha octodecimguttata (L.) и Vibidia duodecimguttata (Poda) (Coleoptera: Coccinellidae) не играят съществена роля за редуциране числеността на популациите.
Ларвите и възрастните женски се заселват по вътрешната страна на иглиците, където развиват различни по плътност колонии, които при по-силно нападение стават многослойни. Те смучат сок обикновено от основата на иглиците, които пожълтяват и опадат преждевременно. Цялостната повреда е свързана с намаляване на прираста и физиологично ослабване на дървостоите. При нападение на самосева и подраста се стига до нарушаване на процесите на възобновяване. Числеността на вредителите е особено голяма в парковите и др. зелени площи, което води до силно нарушаване на декоративния ефект.
Слабо разработен. Препоръчват се локални пръскания със слаботоксични пиретроидни препарати. Засилване на профилактичните мерки, свързани с подобряване състоянието на културите.