Хермес по дугласката
В Северна Америка основни гостоприемници са Picea sitchensis Carr., P. engelmanni Engelm. и P. pungens Engelm. Алтернативен гостоприемник е дугласката (Pseudotsuga menziesii (Mirb.) Franco). В Европа видът е установяван основно по междинния гостоприемник и много рядко по Picea sitchensis Carr. и P. pungens Engelm.
Естественият ареал на вида обхваща Северна Америка – Северната част на САЩ и Канада. През 1925 г. видът е отбелязан за първи път в Западна Европа (Шотландия), където е интродуциран с междинния си гостоприемник – дугласката (Brauns, 1955). По-късно се разпространява в Източна Европа – Украйна, Полша, бивша Чехословакия и Румъния, а от 1984 г. е установен и в България.
В родината си видът има сложен жизнен цикъл, който продължава две години и включва редуването на няколко морфологични форми. Зимуващите върху дугласката ларви са сиво до кафяво-зелени, обилно покрити с бял восъчeн филц. Те се разполагат върху долната страна на иглиците от миналогишния прираст. Крилатите форми са с тъмнозеленикав отенък и достигат 0,9-1,1 мм дължина.
В Северна Америка G. cooleyi формира сексуалната си генерация и галообразуващото поколение по смърча, най-вече по Picea sitchensis Carr. Видът презимува като ларва първа възраст под кората, предимно върху връхните му клонки. Ларвите се дохранват през пролетта и след като се преобразуват в партеногенетични женски (основателки) снасят до 350 яйца. След 1-2 седмици от яйцата се излюпват ларвите на галообразуващото поколение, които се заселват в основата на младите иглици, където се изхранват със сокове. В местата на хранене започва формирането на удължени, конусовидни гали. Младите гали са сочни, лилави или зелени. Старите са сухи или червеникаво кафяви. Размерите им варират съществено - от 25 до 75 мм на дължина и 12-18 мм в диаметър. Когато галите съзреят, се отварят и от тях се измъкват нимфи. Те пропълзяват към иглиците, където се трансформират в крилати възрастни и мигрират върху дугласката. По нейните иглици те отлагат около 100 яйца. Излюпилите се от тях ларви увреждат иглиците на дугласката и след образуването на крилато поколение връщат отново вида върху основния гостоприемник. В Европа видът се развива непълноциклично само по дугласката. Той образува няколко поколения (пролетно и лятно), които смучат сок от иглиците й, образувайки различни по плътност колонии след средата на май. Нападенията са видими поради покритието на ларвите и възрастните с бели восъчни отделяния.
В Америка са наблюдавани множество естествени врагове в колониите, принадлежащи към обичайните за хермесите видове - калинки (Adalia decempunctata (L.) (Coleoptera: Coccinellidae) и Coccinella septempunctata) (Coleoptera: Coccinellidae), сирфидни мухи, антокориди, хризопиди, хемеробиуси и хищни акари. Като най-ефикасен хищник се посочва Aphidecta obliterate (Coleoptera: Coccinelidae).
В родината си видът създава проблеми предимно по смърча, и то в места, където дугласка и смърч растат в близост. Декоративни смърчове и млади смърчови дървета в коледни плантации са повредени от многобройни, трудно забележими на пръв поглед гали. При по-силно нападение дърветата може да загинат. В Европа видът уврежда основно дугласката, въпреки че епизодично са наблюдавани гаообразуващи поколения по P. pungens Engelm. Иглиците на нападнатите дървета са покрити обилно с бели пухчета, медена роса и чернилни гъби.