Червеноглава борова листна оса
Бял (Pinus sylvestris L.), черен (P. nigra Arn.) и веймутов бор (P. strobus L.).
В цяла Европа. От Англия до Сибир и от Скандинавския полуостров до Алпите. У нас е установена в Централната и Източната част на Северна България, Кюстендилско, Софийско, Старозагорско и Сливенско.
Цветът на тялото на възрастното е метално-син. Дълго е до 14 mm. Главата при женските индивиди е червена, а при мъжките черна, като в предния край е жълта. Антените и краката са черни. Крилата са кафяви с метален блясък, а жилките – тъмнокафяви. Размахът им е до 30 mm. Ларвите са тъмнозелени с три надлъжни кафеникави линии. Главата е светло кафява. Освен трите чифта гръдни, имат само един чифт коремни крака, излизащи от последния коремен прешлен. Какавидата е зеленикава, като постепенно потъмнява. Яйцата са жълтеникаво-кафяви.
Легенда: + - имаго; - - ларва; к – какавида; я – яйце
Зимува в почвата в стадий пронимфа. Какавидира напролет. Може да остане в състояние на пронимфна диапауза няколко години. Лети през април. Женските снасят яйцата си в редичка от по 5-16 броя върху иглица на растението гостоприемник. Излюпилите се гъсинички живеят групово в общо паяжинесто гнездо, запълнено с изгризани иглици и екскременти. При пълното обезлистване на леторасъла преминават на съседния, където изграждат ново гнездо. След приключване на ларвното развитие през юни слизат в почвата. Там образуват пашкулчета, в които прекарват зимата.
Паразитоидите по яйцата - Trichogramma evanescens Westwood, T. embryophagum (Htg.) (Hymenoptera: Trichogrammatidae); по ларви и какавиди - Monodontomerus aeneus (Fonscolombe) (Hymenoptera: Torymidae), Neochrysocharis formosa (Westwood) (Hymenoptera: Eulophidae).
Напада предимно млади насаждения. Ларвите изгризват първо миналогодишните иглици и при недостиг на храна се прехвърлят върху тазгодишните.
По отложените яйца върху иглиците. По наличието на паяжинести гнезда с гъсенички в нападнатите насаждения.
У нас много добри резултати са получени при третиране на нападнатите площи с препарати на основата на дифлурбензурон.
У нас много добри резултати са получени при третиране на нападнатите площи с препарати на основата на дифлурбензурон.