Самотна борова листна оса
Бял (Pinus sylvestris L.), черен (P. nigra Arn.) и веймутов бор (P. strobus L.).
Европа. В България е регистрирано по-осезаемо присъствие на вида в южната част на страната.
Коремчето на имагото е керемидено-жълтеникаво, като първите и последните тергита са тъмни. Главата и гърдите са черни с жълти петна. Антените са жълти, а крилата прозрачни, към върха по-тъмни, в основата с кафеникаво петно. Жилките на крилете са жълти. На дължина възрастното достига до 17 mm и размах на крилете 30 mm. Ларвите са жълто-зеленикави, а главата им е с керемиден цвят. Дълги са 25 mm. Нямат коремни крака. Какавидите са кафеникави. Яйцата са жълтеникави, силно удължени в единия край.
Зимува в почвата в стадий ларва. Какавидира през пролетта. Имагото лети през май. Женската снася яйцата поединично по иглиците на връхните леторасли, обикновено само по едно яйце на леторасъл. Ларвата изготвя паяжинесто гнездо, което обитава. След приключване на развитието си през юли – август ларвите слизат в почвата за зимуване.
Паразитоиди по ларви и какавиди - Xenoschesis fulvipes Grav. (Hymenoptera: Ichneumonidae), Gonia ornate Meig., (Diptera: Tachinidae).
Напада предимно млади насаждения преди склопяването им. У нас е установено, че до 70 % от фиданките могат да бъдат нападнати от този вредител. Повредите са основно по главния леторасъл, където иглиците биват изгризвани.
По паяжинестите гнезда.
При силно нападение третиране на нападнатите площи в периода май – юни с препарати на базата на дифлурбензурон.