Повреди от високи температури

Категория: 
Непаразитни болести и повреди и висши паразитни растения
Месец: 
юли, август, септември
Разпространение и гостоприемници: 

Повредите, причинени на дървесните растения в ре­зултат на високите температури, зася­гат както листната маса, така и невдървенялата (или гладката) кора на фиданки и дървета. Горските дендроценози, разпо­ложени върху припечни склонове с плитка почва и изложени на преобладаващите су­хи ветрове, са най-често обект на въздейс­твие от екстремно високите температу­ри. Обект на повреди от силни засушавания са и културите, разположени върху силно дренирани крайречни месторастения, където почвите са песъкливи, с ни­сък коефициент на влагозадържане. За ус­ловията на нашата страна, най-вече в дол­ния лесорастителен пояс, иглолистната дървесна растителност е по-чувствител­на на засушаването.

Симптоми и повреди: 

Първите симптоми на повреди, предизвикани от ви­соките температури се изразяват в за­губване на тургора на листната маса, пло­довете и невдървенелите леторасли. Лисmama леко се избиват, след това пожъл­тяват и постепенно листната петура придобива керемидено-червеникаво оцве­тяване, което започва от периферията към центъра на листата. Ако постъпи­лата от почвата в листата влага продъл­жава да бъде по-малко от транспирираното количество от листната петура, тя се набръчква и постепенно изсъхва. Наблю­дава се листен пригор, ранно окапване на листната маса и загуба на прираст. Това е норма на реакция към влошените усло­вия и е типично за широколистните дър­весни видове, които спират по-нататъш­ната си транспирация и по-лесно, в сравнение с иглолистните, понасят летните засушавания.

Екологични изисквания: 

Повреди­те от високите температури се проявя­ват, когато температурата на въздуха е над 35-40 °С, а почвената влага е под ко­ефициента за пределна полска влагоемност, т.е. при коефициента за трайно увяхване.

Мерки за борба: 

В разсадниците, разположени в засушливи райони, посеви­те да се извършват в ниски лехи, да се оси­гури редовно поливане и засенчване при не­обходимост. Възможно е прилагане на поч­вени емулгатори за задържане на почве­ната влага. При създаване на култури да се използва дълбоко засаждане със сухоустойчиви дървесни и храстови видове. При отглеждането на културите и естестве­ните насаждения в зоните с трайни засу­шавания, припечни терени и плитки поч­ви да се толерират сухоустойчивите дър­весни и храстови видове