Многоядна листоврътка
Полифаг. В горите поврежда главно дъб (Quercus spp.), топола (Populus spp.), ясен (Fraxinus spp.) и се среща по редица овощни дървета.
Европа, Китай, Корея и Япония. В България се среща повсеместно.
Предните крила са сиво-кафяви, с две напречни по-тъмни кафеникави ивици. Размахът на крилата достига до 20 mm. Задният им край е обточен със светли ресни. Задните криле са едноцветни, сивкави. Гъсениците са сиво-зеленикави, с черна глава и преднегръд. На дължина достига до 20 mm. Какавидата е кафява до черна, дълга около 10 mm. Яйцата са овални, подредени в групички, покрити с щитче от вещество, засъхнало след отделяното му от пеперудата. Разположени са върху стъблата на растението гостоприемник.
Зимува в стадий яйце. Гъсеничките се излюпват в началото на април. Какавидният период продължава около 12 дни. Летежът на новото поколение е разтегнат от края на май до началото на юли. Яйцепродуктивността на женската е до 100 яйца, които тя отлага в 1 до 3 купчинки.
Паразитоиди по яйцата - Trichogramma sp. По ларви и какавиди са съобщени над 30 вида паразитоиди, от които по-значимите регулатори на числеността на вида са: Apanteles glomeratus L., A. emarginatus Nees, Meteorus ictericus Nees (Hymenoptera: Braconidae), Brachymeria lasus (Walker), B. minuta L. (Hymenoptera: Chalcididae); Copidosoma komabae (Ishii) (Hymenoptera: Encyrtidae); Dibrachys cavus (Walk.), Pteromalus semotus (Walk.) (Hymenoptera: Pteromalidae); Pediobius cassidae Erd., Sympiesis xanthostoma (Nees) (Hymenoptera: Eulophidae).
Младите гъсеници изгризват вътрешността на пъпките. Повреди нанасят и по образуващите се цветове. След оформяне на листата, всяка гъсеница завива нападнатия лист около главния нерв под формата на пура, където се храни, а често и това е мястото за какавидиране.
През есенно-зимния период залагане на клонки във фотоеклектори за установяване на наличие и количеството на отложените яйца на вида.
Използване на препарати на базата на Bacillus thuringiensis Berliner. Третиранията трябва да се извършат при оформянето на листната петура и предвижването на гъсениците от пъпките към листата.