Мастилена болест по кестена
Мастилената болест по кестена е заболяване, развиваща се по питомния кестен (Castanea sativa). Разпространено е в районите на Берковския балкан и Беласица и е причина за съхнене на естествените и изкуствените насаждения.
Симптоми на заболяването се изразяват в издребняване на листата и просветляване на короните. Постепенно дърветата загиват от върха надолу. Тези симптоми са последствие от повреди в кореновата система. По корените се формират мастиленочерни петна с диаметър няколко сантиметра, които са добре откроени. Подобни петна се образуват и на нивото на кореновата шийка, от които понякога изтича тъмна мастилена течност. Счита се, че тази течност е реакция на заразените тъкани срещу болестта. Болестта предизвиква загиване на заразените стъбла за период от 2 до 4 г. При хронично развитие може да продължи и десетки години. Съхненето на дърветата е на групи, поради твърде бързото предаване на заразата от корен на корен.
Болестта се причинява от гъби на род Phytophthora - Phytophthora cambivora и Phytophthora cinnamomi (която за България не е съобщавана). Гъбата P. cinnаmomi се развива в корените на кестена, а P. cambivora - най-често около кореновата шийка. Според миколози тези два вида могат да се развиват и сапрофитно в почвата и при благоприятни условия и наличие на гостоприемник да навлезнат чрез кореновите власинки и обхванат и по-дебели корени.
Влажните, тежки, лошо дренирани почви са предпоставка и благоприятно условие за развитието на заболяването. Общото отслабване на насажденията и културите от кестена са причина за епифитотичните проявления на разглежданите гъби. Мастилената болест засяга кестеновите насаждения и култури в различни възрасти, но е с по-голямо значение в маточниците и разсадниците.
Разпространението и стопанската вредност на мастилената болест по кестена може да бъде ограничено чрез различни лесовъдски мероприятия: санитарни сечи в заболелите кестенови насаждения и култури; дрениране на заблатените места в кестеновите гори, предназначени за добив на семена; при създаване на култури и в разсадници да се избягват местата, в които са наблюдавани такива заболявания. Препоръчва се още дезинфекцията на почвата в семенищата, школите и културите от кестен, като се използват фумигиращи растителнозащитни продукти или системни фунгициди. Проучванията в някои страни показват, че при създаване на подходяща микориза в почвата се повишава устойчивостта на кестена към мастилената болест. Установено е, че някои видове кестен проявяват устойчивост на заболяването, напр. китайския кестен, който може да бъде използван като подложка, за да гарантира по-голяма устойчивост на облагородените растения.