Ендотиев рак по кестена
Болестта е описана за Франция, Италия, Испания, Гърция, Македония и други страни на Европа. До неотдавна се считаше за карантинна у нас, но е намерена в района на Беласица, Петрохан и др. Този паразит е типичен за кестена (Castanea sativa).
Първите симптоми се проявяват през лятото, когато заболелите дървета пожълтяват, младите леторасли увяхват и клюмват. Листата са по-дребни и се задържат по клоните и през зимата. Характерен признак на заболяването е формирането първоначално на петна, леко подути, а по-късно и раковини върху гладката кора на засегнатите клони и стъбла. Отначало заболялата кора хлътва, става жълто-кафява, набъбва и се напуква надлъжно. Между кората и камбия се образува пласт от бледожълтеникави мицелни образувания – ветрилообразни пеленки. Паразитът причинява бързо нарастващи раковини, като частта над раковината по-късно загива. Дърветата изостават в своя растеж, отслабват физиологично и се нападат от други болести и насекомни вредители.
Причинител е аскомицетната гъба Cryphonectria parasitica, но повече известна с наименованието Endothia parasitica (Mur.) A.& A.. Мицелът е многоклетъчен, жълтеникав на цвят и лесно забележим между дървесината и кората. Върху раковините се формират пикнидиите и перитециите на гъбата. Пикнидиите са дребни, жълти или оранжеви образувания (пъпчици), от които при влажно време излизат жълти лепкави нишки, които съдържат конидиите. Перитециите се образуват по-късно. Те са събрани в строми, потопени в тъканта. Стромата изглежда покрита с дребни черни точици, които представляват отворите на перитециите. Пикнидиите и перитециите се образуват през цялата година.
За появата и развитието на гъбата е необходимо влажно време и механични наранявания, тъй като спорите се разпространяват по време на дъжд от насекоми, птици или вятър и осигуряват лесно заразяването през рани от различен произход (изкуствен или естествен). От особено значение е отслабването на дърветата от екстремни промени в климата, замърсяване, дефолиация на листната маса от биотични и абиотични фактори. При нашите условия към това следва да отбележим и недостатъчните отгледни грижи за кестеновите насаждения и култури.
Възможни са няколко начина за ограничаване на заболяването. Механична борба - заразените дървета се отстраняват от насажденията и културите, пъновете се изваждат и почвата се дезинфекцира с растителнозащитни продукти. Заразените клони се изрязват на 15-20 сm под раковините и се изгарят. Отрезите се замазват с подходяща замазка. Инструментите използвани при сечта и кастренето трябва да се дезинфекцират с чист спирт или формалин. Биологична борба - от гъбата е изолиран хиповирулентен щам, който може да се култивира в лаборатория като чиста култура и да се използва за инокулиране и подтискане на патогена при взаимодействие с нормално вирулентната форма на паразита. Този метод за борба е приложим в кестеновите култури за плодове (където раковините редовно се третират) и в кестеновите гори с промишлено предназначение, при условия на естествено разпространяване на хиповирулентния щам. Химична борба - при поява на заболяването в разсадниците и младите култури могат да се приложи обработка със системни фунгициди. Работи се по установяване и внедряване на нови, устойчиви на болестта сортове кестени.