Холандска болест по бряста
Болестта е широко разпространена не само у нас, но и във всички части на света, където се отглеждат брястове (Ulmus sp.). Открита е през 1918 г. във Франция, Белгия и Холандия, но по-подробно е проучена от холандски фитопатолози, поради което носи и това наименование. Заболяването е известно още и като трахеомикоза по бряста.
Болестта се характеризира с външни и вътрешни признаци. Външните признаци засягат листата и клоните. В зависимост от патогенността на гъбния щам болестта се развива хронично или акутно. При хроничната форма на развитие признаците се изразяват в издребняване на листата, пожълтяване в различна степен и постепенно обезлистване на клоните или цялото дърво. Започва изсъхване на едногодишните леторасли и извиване с върховете надолу, като запазват това състояние и през зимата. Острата (акутна) форма на заболяването се проявява чрез внезапно, бързо изсъхване на листата върху отделни клони и по цялото дърво. Листата запазват жълто-зеления си цвят и се усукват, без да опадат. По-нататък засегнатите клони или целите дървета изсъхват и се обхващат от сапрофитни гъби и насекоми. Острата форма е характерна за млади, жизнени, бързо растящи дървета. Вътрешните признаци на заболяването са много характерни и лесно установими. При напречен пререз на съхнеща клонка, ясно се очертават тесни (около 1 mm), тъмнокафяви до черни точки и щрихи, които се сливат по последните годишни прирасти във форма на пръстен. Това са тилли и кафяви гумоподобни вещества, запушващи проводящите тъкани. При надлъжен пререз на клони или стъбла това оцветяване в дървесината се забелязва във вид на прекъснати линии. Тези признаци обаче не са достатъчни за установяване точния причинител на заболяването, тъй като подобни признаци се проявяват и при вертицилийното увяхване и при заболяване, причинявано от Dothiorella ulmi Verrall et May. Точната диагноза се осъществява чрез лабораторно изследване на заболели материали.
Причинител на холандската болест по бряста е аскомицетната гъба Ceratocystis ulmi Buism. (syn. Ceratostomella ulmi (Schw.) Buism, Ophiоstoma ulmi (Buism.) Nann. Конидиалният стадий на гъбата се развива паразитно в дървесината на различни видове брястове и е известна под наименованието Graphium ulmi Schw. Оттук произхожда и широко известното наименование на заболяването “графиоза по бряста”. Пренасянето на гъбата от едно място на друго става от насекомите Scolytus scolytus F. и Scolytus multistriatus Marcham – беловинояди по бряста. Гъбата се развива в проводящата система на беловината, но образува плодни тела и върху пукнатини в кората и дървесината на сухи клони и стъбла. Перитециите на гъбата са черни, кръгли, с много дълъг хобот (до 380 μm). Асциите са овални и съдържат по 8 безцветни аскоспори. Заразяването на дърветата става през юни-юли през раничките, причинени от короядите при тяхното хранене, със спорите, полепнали по тялото им, а също и от ликоядите, отиващи на други дървета за допълнително дохранване. Спорите покълват в ходовете, развиват мицел и конидиално спороношение, които се разнасят чрез проводящата система. Пренасянето на болестта може да се осъществи и чрез коренови резници и коренови издънки.
Благоприятни за заразяване са по-високите температури, сушите и спадането на подпочвените води, които влияят върху жизнеността на дърветата. Развитието на болестта в отделното дърво обаче е по-интензивно в здравите и жизнени дървета. Болестта ограничи в много голяма степен култивирането на бряста у нас.
Борбата е много трудна. Някои автори я насочват към борба с ликоядите-преносители, което е твърде рационално. Работи се за селекциониране на устойчиви видове и форми. Досега относителна устойчивост са показали видовете Ulmus pumila L. и Ulmus parvifolia Jacq. Препоръчва се изрязване и изгаряне на болните клони (в паркове), отсичане на дървета с признаци на болестта, обелване и изсушаване на дървесината за ограничаване на образуването на перитеции и аскоспори, изгаряне на кората и част от беловината на отсечената дървесина и др.