Нектриален рак
Нектриалният рак се среща по редица широколистни видове – бук (Fagus sylvatica), бряст (Ulmus sp.), кестен (Castanea sativa), явор (Acer sp.) и др. на различни възрасти, като от него могат да бъдат поразени стъблата и клоните. Това заболяване е широко разпространено в по-старите гори.
Най-характерни симптоми на заболяването са раковините, които варират твърде много по външен вид в зависимост от гостоприемника и външните условия. При възникване на раковини кората около мястото на инфекцията загива, хлътва и добива светлокафяв цвят. Загиналата кора се разграничава ясно от здравата. Пукнатините в кората между здравата и загиналата част и наличието на калус около мъртвата кора са типични признаци при формирането на раковините. Калусът може да бъде умъртвен от мицела на патогена и до него се образува нов калус. По такъв начин раковината става всяка година все по-голяма и добива вид на дълбока стъпаловидна рана. Възможно е това заболяване да бъде сбъркано с напречния рак по дъба, който се причинява от фитопатогенната бактерия Pseudomonas quercus Schem. При него се наблюдава напречен грапав нараст по засегнатите клони и стъбла, като в средата на раковината се появява пукнатина и понякога дървесината се оголва.
Този тип раковини се предизвиква от фитопатогенни гъби, включени в род Nectria и предимно се дължи на N. galligena. Спорофорът (плодното тяло) през анаморфния (безполов) стадий е спородохий. Това са бели възглавнички, върху които се развиват конидиите на фитопатогена. Спородохиите са рядко видими при макроскопски анализи. Те могат да се наблюдават само върху току-що загинала кора на младите раковини. Перитециите през съвършения (полов) стадий на развитие на тези патогенни гъби се образуват при много влажно време. Те са разположени в горния край на характерно мицелно образование (строма). Последните са овални или сферични, месести, от бледо- до тъмночервени, с диаметър 1-2 mm. Аскоспорите се освобождават от аскокарпа във влажно време и се разнасят предимно от вятъра (анемохория) и дъжда (хидрохория).
Гъбата навлиза в гостоприемника през малки ранички от измръзване, насекоми, градушки, местата на листните дръжки и др. Заразяване на здрава, ненаранена кора не е възможно. Мицелът на причинителите на раковите образувания може да се развива в заболелите места в течение на много години (тардивно) и раковината постепенно обхваща заразените клони и стъбла. В повечето случай се срещат раковини с едностранно развитие.
Предпазване на дърветата от нараняване. Отстраняване на заразените части или целите дървета при отгледни сечи.