Некроза по кората на тополите от Cytospora spp.

Категория: 
Широколистни
Месец: 
март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември
Разпространение и гостоприемници: 

Проучванията в чужбина и у нас показват, че некрозите по кората на тополите (Populus sp.), причинявани от представителите на род Cytospora се срещат навсякъде, където тополите са разпространени естествено или са интродуцирани. Това заболяване атакува представителите на всички видове и клонове тополи. Патогените на род Cytospora атакуват още върби (Salix sp.) и много други широколистни видове.

Симптоми и повреди: 

Симптомите на заболяванията, причинявани от тези гъби са сходни с описаните при Dothichiza populea. Заразените части на кората при C. chrysosperma (Pers.) и C. nivea (Hoff.) Sass. са кафяво-червеникави, а при C. foetida vl. et Kr. - тъмнокафяви до черни. Върху некрозите се формират плодните тела (пикнидиите) на гъбите, които имат различни размери и строеж. При влажно време узрелите пикнидии изхвърлят спорите си във вид на мустачки или ленти. При C. chrysosperma те са златисто-оранжеви, при C. nivea - червеникави, при C. foetida - тъмночервеникави, докато при D. populea са сивкави. Характерен диагностичен белег за наличието на нападения от C. foetida е острата миризма на развалена риба, която издават плодните тела и загнилата кора. 

Причинител: 

Проучванията показват, че някои от некрозите по кората на тополите и върбите, срещани у нас, са причиняваните и от видове на род Cytospora. Най-широко разпространение имат видовете C. chrysosperma, C. nivea, C. foetida. C. foetida атакува предимно по-старите култури, докато другите две нямат особено предпочитание по отношение на възрастта на нападнатите дървета. В повечето случаи видовете на род Cytospora са вторични паразити в огнищата на нападение от D. populea.

Екологични изисквания: 

Гъбите от род Cytospora нападат тополови култури, отслабнали по различни причини, както и повечето от патогените, причиняващи некрози по кората на тополите. Отслабналите тополови и върбови култури от засушавания, отглеждане на силно дренирани месторастения, нападения от насекомни вредители и болести, замърсяване на почвата и въздуха, придружени с екстремни стойности на температурата, създават оптимални условия за развитието на това заболяване. При влажни и топли зими степента на нападение е по-силна и щетите по-големи.

Мерки за борба: 

Оптимизиране клоновата структура на тополовите култури - за всеки тип месторастене да се отглежда най-приспособения клон; оптимизиране технологиите за отглеждане на тополови фиданки - балансирано хранене, навременно колтучене и др.; оптимизиране агротехниката при създаване и отглеждане на тополовите култури;  навременно кастрене и замазване на раните с подходяща замазка; при силно дренирани месторастения да се прилага дълбокото засаждане на фиданките при създаване на тополови култури. При поява на болестта, може да се извърши третиране със системни фунгициди, но най-добрата защита срещу некрозите е създаване оптимални условия за развитието на тополовите култури и използване на устойчиви на болестта клонове.