Кафяви петна по листата на белите и сивите тополи
По наши данни кафявите петна по листата на белите, сиви тополи, трепетликата и техните хибриди (Populus sp.) се срещат повсеместно у нас.
В края на юли-началото на август при влажно лято, върху листата на белите и сиви тополи се формират кръгли или с неправилна форма кафяво-сивкави петна с размери от няколко милиметра, до няколко сантиметра. Най-често те са отделени от здравите тъкани с по-тъмен кант. Характерен диагностичен белег е, че плодните тела на гъбата са разположени в кръг във вид на белезникави, лепкави купчинки върху некротичните петна по листата. Обикновено гъбата образува плодни тела по горната част на листната петура. За разлика от M. brunnea, тази гъба атакува листните дръжки и невдървенелите леторасли само при изключително силни нападения. С напредването на заболяването петната се сливат и листата загиват и окапват.
Кафявите петна по листата на тополите от секция Leuce се причиняват от несъвършената форма Marssonina castagnei (Desm. et Mont ) P. Magn. на торбестата гъба Drepanopeziza populi-albae (Kleb.) Mannf.
Нашите проучвания показват, че първите симптоми на болестта се наблюдават при 16-18 оС, при условия водещи до формирането на водни капки върху листата. Оптималните условия за по-масово развитие на заболяването са температура на въздуха 25-30 оС и относителна влажност на въздуха над 75 %.
Разширяване селекцията на тополовите клонове и търсене на устойчиви на това заболяване. Смяната на клоновата структура на тополовите култури се смята за основна профилактична мярка. Превантивното третиране с подходящи фунгициди осигурява добра защита на тополите от гъбата. Прилага се след дъждуване или при създаване на благоприятни условия за осъществяване на заразяването и развитието на болестта. При поява на заболяването добри резултати дава третирането на листната маса с воден разтвор на системните фунгициди, регистрирани срещу болестта.