Кафяви петна по листата на евроамериканските тополи
Болестта е повсеместно разпространена у нас. Напада листата и младите невдървенели леторасли на черните и евроамериканските клонове тополи.
Първите симптоми на болестта се наблюдават в зависимост от конкретните растежни условия в края на май-началото на юни и се изразяват във формирането на малки кръгли петна, отначало бледожълтеникави, а по-късно бронзово кафяви до тъмнокафяви, по-светли в средата. Постепенно те се разрастват и сливат в по-големи с неправилна форма. Периферията на листата и долната част на короната добива характерния за болестта бронзов оттенък. Външният вид на фиданките наподобява поражения от засушаване. По нерватурата на листата, листните дръжки и невдървенелите леторасли петната имат овално удължена форма. След дъжд, около 20 дни след появата на първите симптоми, в средата на петната се формира белезникава, сивкава купчинка от конидии, слепени с клеевидно вещество. Това е съществен диагностичен белег за разпознаване на нападенията от разглежданата гъба. При изключително благоприятни за развитието на патогена условия може да се стигне до ранно окапване на листата на тополите, снижаване на прираста и физиологично отслабване на фиданките. В последствие те не успяват да вдървенеят и се нападат от болестите на отслабването.
Кафявите петна по листата на евроамериканските тополи се причиняват от гъбата Drepanopeziza punctiformis Gremmen., със съвършен стадий Marssonina brunnea (Ell. еt Ev.) P. Magn.
Проучванията в света и у нас показват, че за появата и развитието на заболяването са благоприятни условията, водещи до образуването на водни капки върху листните петури. Оптимални условия за развитието на гъбата са седмична сума на валежите над 10-15 mm/m2 и температура на въздуха над 18-20 оС. При нашите почвено-климатични условия болестта трудно може да се прояви в епифитотия, но прилагането на дъждуването в горещи летни дни в тополовите маточници и вкоренилища създава условия за успешни заразявания с M. brunnea и увеличаване интензивността на заболяването. Такива условия се формират и по поречията на Дунав и другите вътрешни реки при по-влажни и хладни лета.
Преминаването на болестта в епифитотия в Италия, Франция, Югославия през периода 1960-1964 г. стана причина за разширяване селекцията на тополовите клонове и търсене на устойчиви на това заболяване. В този период и по-късно са селекционирани много клонове с висока продуктивност и устойчивост към патогена. Следователно, смяната на клоновата структура на тополовите култури се смята за основна профилактична мярка. Превантивното третиране с подходящи фунгициди осигурява добра защита на тополите от гъбата. Прилага се след дъждуване или при създаване на благоприятни условия за осъществяване на заразяването и развитието на болестта. При поява на заболяването добри резултати дава третирането на листната маса с воден разтвор на системните фунгициди, регистрирани срещу болестта.