Кафяви петна по листата на белите и сивите тополи
Болестта се среща предимно по тополите от секция Leuce, т.е. по белите, сивите тополи и трепетликата (Populus sp.) в Европа, Азия, Америка, Нова Зеландия, т.е. навсякъде, където тези тополи се срещат естествено или са интродуцирани. В някои райони на света гъбата е установена и по черните тополи, евроамериканските хибриди и пр.
Рано напролет се наблюдава покриване на листата и младите леторасли с маслено-тъмнозелен налеп, постепенно преминаващ в кафяво оцветяване. Летораслите клюмват като попарени от слана или вряла вода. По-късно поразените части се покриват със сиво-зелен налеп - спороношението на несъвършената форма на гъбата. От този момент започва вторичното заразяване на листата, които се покриват със светлокафяви петна с неправилна форма и различна големина, отделени от здравата част на листата или летораслите с по-тъмен кант. Върху тях, в зависимост от климатичните условия, след две-три седмици започва ново спороношение, и при оптимално съчетаване на екологичните фактори изцяло може да се компрометира производството на фиданки. Вторичното заразяване предизвиква ранно окапване листата на заразените фиданки, те не успяват да вдървенеят, измръзват още при първите студове и се нападат от Dothichiza populea Sacc et Briard. и Cytospora chrysosperma Pers., известни като паразити на отслабването.
Заболяването се причинява от гъбата Pollaccia radiosa Kib. (Bold. et Gif.) със съвършен стадий Venturia tremulae Aderch.
Гъбата предпочита по-ниските температури и по-високата влажност на въздуха. Това са и оптималните условия за развитието на нейните основни гостоприемници - белите, сивите тополи, трепетликата и техните хибриди. Болестта се среща по-често в планините и по сенчестите изложения.
Добри резултати срещу заболяването дава превантивното третиране през април, май и юни на тополовите вкоренилища и маточници с препаратите на база меден сулфат, манкоцеб, цинеб и др. При поява на заболяването лечебно може да се пръска през 10-14 дни със системни фунгициди.