Миризлив дървесинояд
Върби (Salix spp.), тополи (Populus spp.), дъб (Quercus spp.), бук (Fagus spp.) и други горскодървесни и овощни видове.
Европа, Кавказ, Сибир, Средна Азия, Далечен Изток. У нас е разпространен повсеместно в долния лесорастителен пояс.
Пеперуда с масивно тяло и размах на крилата 60-100 mm. Предните крила са сиво-кафяви, с тъмни и светли петна и множество тесни извити тъмни линии. Задните крила са сиви, с тънки вълнообразни напречни линии. Коремчето е сиво. Задните краища на коремните сегменти, с изключение на последния, са по-светли. Яйцето е светлокафяво, продълговато овално, около 1,5 mm. Младите гъсеници са светлорозови, но с възрастта постепенно потъмняват. Възрастните гъсеници отдолу и отстрани са жълтеникаво-кафяви. Главата е черна, а гърбът тъмночервен. На дължина достигат 80-90 mm. Какавидата е червено-кафява, дълга 40-50 mm. Разположена е в овален пашкул от стърготини и копринени нишки.
Легенда: + - имаго; - - ларва; к – какавида; я – яйце
Генерацията е двегодишна. Лети през юни и юли, привечер и през нощта. Женските снасят на групи по 10-30 яйца в долната част на стъблата в пукнатините на кората или в места на наранявания и ги заливат с леплив секрет, който се втвърдява. Ембрионалният период протича за около две седмици. Новоизлюпените гъсеници се хранят групово под кората в плитки ходове, където презимуват. На следващата година гъсениците се задълбават в дървесината, прокарвайки самостоятелни вертикални галерии със странични разклонения. Екскрементите и стърготините от храненето се изсипват от входното отверстие и се натрупват в основата на стъблото. След второто зимуване гъсениците се насочват към повърхността на стъблото. Какавидирането се извършва в какавидна люлчица под кората.
В България ларвите на C. cossus се опаразитяват от Masicera pratensis Meigen, Xylotachia diluta Meigen и Tachina sp. (Diptera: Tachinidae).
Причинява технически повреди на дървесината в долната, най-ценна част на стъблата. Заселените дървета отслабват и стават уязвими към нападения от други насекоми-ксилофаги. През входните отверстия проникват дървесиноразрушаващи гъби. При висока степен на нападение дърветата загиват преждевременно. Най-големи щети се наблюдават в тополовите плантации.
По купчините екскременти в долната част на стъблата и острата миризма на дървесен оцет от галериите.
В естествени насаждения не се провежда борба с вредителя. При висока численост в тополови плантации се препоръчва пръскане на стъблата на дърветата с разтвори на фосфорорганични инсектициди по време на летежа и снасянето на яйцата.