Малък тополов сечко
Тополи (Populus spp.) и върби (Salix spp.).
Европа, Сибир, Монголия, Китай, Сахалин, Япония, Корея. В България е разпространен повсеместно до около 1900 m надм. в.
Бръмбарът е дълъг 9-16 mm. Тялото е тъмносиво до черно, покрито с гъсти сиво-жълти власинки. Елитрите са сиво-кафяви до черни с по 4-5 жълтеникави овални петна, подредени в редица. Яйцето е белезникаво, продълговато, със закръглени краища и дължина около 1,5 mm. Ларвата е безкрака, с цилиндрично тяло и дължина 12-18 mm. Младата ларва е бяла или жълтеникава, а възрастната – жълта. Главата е жълто-кафява, преднегръдът е слабо хитинизиран, а тялото е покрито с редки, трудно забележими власинки. По двигателните мазоли има дребни остри зърна, наредени в напречни редици. Какавидата е жълтеникаво-бяла, дълга 10-15 mm.
До 1000-1200 m надм. в. генерацията е едногодишна, а над тази граница - двегодишна. Летежът протича в кратки срокове около средата или през втората половина на април. Възрастните се хранят допълнително с листа и кора. Женските правят ранички в кората на клоните и снасят поединично яйца, след което изгризват около тях подковообразни улеи, обърнати с отворите нагоре. Ембрионалният период протича за около 2 седмици. Новоизлюпените ларви отначало се хранят с кората, а впоследствие проникват в периферната част на беловината. В края на есента ларвите се достигат до сърцевината и правят надлъжни входове с дължина до 2-3 cm.
В България са известни 8 вида паразитоиди по S. populnea: Iphiaulax impostor (Scopoli) (Hymenoptera: Braconidae), Dolichomitus populneus (Ratzeburg), Dolichomitus tuberculatus (Geoffroy), Schreineria populnea (Giraud), Xylophrurus lancifer (Gravenhorst), Gelis ornatulus (Thomson) (Hymenoptera: Ichneumonidae), Euderus caudatus (Thomson) (Hymenoptera: Eulophidae) и Billaea irrorata (Meigen) (Diptera: Tachinidae). E. caudatus опаразитява яйцата, а останалите видове – ларвите на гостоприемника. Шест вида са първични паразитоиди. Два вида са хиперпаразити: D. serricornis е свързан трофично с B. irrorata, а G. ornatulus – с I. impostor. Смъртността на S. populnea от паразитоиди варира в границите на 2-33 %, като средната смъртност за страната е около 10 %. С най-висока ефективност се отличава B. irrorata, който унищожава средно 7 % от ларвите на гостоприемника.
Повсеместно разпространен в разсадниците, младите култури, крайпътните и линейните насаждения. Напада клоните на млади тополи и стъблата на двегодишни фиданки в разсадниците. Повредените растения се отличават по вретеновидните гали в местата на нападенията. В ларвните ходове се настаняват паразити по кората и по дървесината. Частта от летораслите над галите обикновено загива или се пречупва от вятъра.
По галите върху клоните и стъблата на тополите. Важен диагностичен белег е наличието на подковообразната насечка около входния отвор на ларвата.
При висока численост на вредителя пръскане с разтвори на пиретроидни и комбинирани инсектициди по време на допълнителното хранене на възрастните насекоми. Най-добър защитен ефект осигуряват профилактичните мероприятия, насочени към повишаване устойчивостта на тополовите насаждения посредством правилен подбор на клоновете към съответните месторастения, провеждане на интензивни отгледни грижи в културите и недопускане на механични повреди по стъблата и клоните на дърветата.