Малка тополова стъкленка
Всички видове и клонове тополи (Populus spp.). Много рядко заселва върби (Salix spp.), Hippophäe rhamnoides L., Betula alba L. и Loranthus europaeus Jack. върху Salix spp.
Холарктичен вид, известен с няколко подвида и форми. Номинантният подвид, P. tabaniformis tabaniformis обитава цяла Европа, с изключение на най-южните части на Иберийския полуостров, Мала Азия, Близкия Изток, Кавказ до Централна Азия и Индия, Сибир, Монголия, района на Амур до Северна Япония (о-в Хокайдо) и Северна Америка. В България е разпространен повсеместно в тополовите разсадници и плантации, както и в естествените тополови и върбови насаждения до около 850 m надм. в.
Пеперуда, с размах на крилата 18-28 mm. Предните крила са покрити с кафяви люспи, а задните са прозрачни. Главата и тялото са черни с металносин оттенък. Задната част на главата е ограничена с тясна жълта ивица. Женската има 3, а мъжката - 4 жълти пръстена на коремчето. По главата, гърдите и краката има множество жълти линийки и петънца. Краят на коремчето завършва с кичурче от черни косми, по-добре развито при мъжките индивиди. Антените на мъжките са едноперести, а при женските - вретеновидни. Яйцата са смолисточерни с блестящ оттенък, овално-продълговати, леко сплеснати в средата. Дължината им е около 1 mm, а ширината - 0,5 mm. Младите гъсеници са бели, със сив или розов оттенък, а възрастните са кремаво бели или бледожълти. Главата и задтилния щит са от светло до тъмнокафяви. Тялото е рядко окосмено с нежни труднозабележими космици. Върху последното коремно членче имат 2 кафяви брадавички. Дължината на тялото в последна възраст достига до 32 mm. Какавидите са дълги 15-22 mm. Цветът им отначало е жълтеникаво-кафяв, впоследствие потъмнява и в края на какавидното развитие придобива червеникаво-кафяв или черен оттенък.
Легенда: + - имаго; - - ларва; к – какавида; я – яйце
Има едногодишна генерация. Летежът е силно разтеглен и протича от средата или края на май до август. Максимумът на имагинирането е през юни. Женските снасят яйцата си поединично или на малки групи, предимно по осветената част на стъблата и клонките, най-често по периферията на рани с различен произход. Младите ларви се появяват 10-15 дни след снасянето на яйцата. Отначало те живеят под кората, след което се вгризват в дървесината и издълбават продълговати ходове с дължина до 5-30 cm. Характерно е, че входовете не съдържат екскременти и стърготини. Гъсениците презимуват и какавидират през пролетта. При излитането на възрастните насекоми какавидните кожички остават в излетните отвори.
Паразитоидният комплекс на P. tabaniformis tabaniformis наброява 38 хименоптерни и диптерни вида, 17 от които са установени в България: Bracon mediator Nees, Bracon intercessor Nees, Macrocentrus marginator (Nees), Apanteles evonymellae (Bouché) (Hymenoptera: Braconidae), Scambus vesicarius (Ratz.), Scambus detritus Holm., Liotryphon crassisetus (Thoms.), Lissonota culiciformis Grav., Eriborus terebrans (Grav.), Eriborus sp., Dolichomitus messor (Grav.), Dolichomitus populneus (Ratz.), Dolichomitus sp., Pristomerus vulnerator (Panz.), Pristomerus rufiabdominalis Uchida (Hymenoptera: Ichneumonidae), Phytomyptera nigrina (Meig.) (Diptera: Tachinidae) и Megaselia sp. (Diptera: Phoridae). A. evonymellae и E. terebrans са най-широко разпространени и ефективни в регулирането на числеността на гостоприемника. Смъртността от тях нерядко надхвърля 30-50 %, а средно за страната достига до 20 %.
P. tabaniformis tabaniformis е разпространен повсеместно в разсадниците и младите култури. Напада тополите във всички възрасти, но предпочита млади растения. Повредите се изразяват в надебелявания и образуване на гали в местата на вгризването на ларвите. Галите върху младите фиданки са симетрични, а върху дърветата - едностранни. В местата на нападенията проникват гъби, увреждащи дървесината и кората – Phellinus igniarius (L. ex Fr.) Quel., Dothichiza populea Sacc. et Briard, Cytospora chrysosperma (Pers.) Fr., бактерията Xanthomonas populi (Ridé) Ridé and Ridé и миризливият дървесинояд (Cossus cossus L.), щетите от които нерядко по-големи от тези на първичния вредител. При вятър голяма част от нападнатите тополи се пречупват.
По наличието на гали върху стъблата и клоните на нападнатите растения.
Изрязване на галите от стъблата на заселените фиданки през есента и унищожаването им чрез изгаряне през април, когато вредителят е още в ларвен и какавиден стадий, а неговите основни паразитоиди са имагинирали. Създаване на култури само от здрави, ненападнати фиданки. Внасяне на гранулирани системни инсектициди в почвата преди засаждането на резниците. Пръскане с разтвори на фосфорорганични инсектициди с продължителен период на действие по време на излюпването и вгризването на ларвите в дървесината.