Тополов пъпкояд
Тополи (Populus spp.). Предпочита Populus trichocarpa Torr., Populus nigra L., Populus deltoides Marsh. и хибридни клонове от група interamericana (Populus trichocarpa х P. deltoides).
Западна Европа, Северна Африка и Мала Азия. Наскоро е проникнал и в Северна Америка. В България видът е установен в началото на шестдесетте години на миналото столетие. Първите градации са наблюдавани в Пловдивски, Пазарджишки, Ямболски и Софийски окръг. Видът придобива повсеместно разпространение с разширяването на ареала на тополите в страната.
Пеперудите имат размах на крилата 9-13 mm. Тялото е покрито със сиви и кафяви люспи. Предните крила са сиво-кафяви с блестящ оттенък, а задните - светло кафяви. Основата на предните крила е тъмносива, средната част е по-светла, а периферията е изпъстрена с тъмнокафяви точици и петънца. Яйцата са овални, леко сплеснати от долната страна, с диаметър около 0,5 mm. Гъсениците са червеникаво кафяви. Главовата капсулка и задтилното щитче са тъмнокафяви, хитинизирани. Последният коремен сегмент е надебелен под формата на плочка. Възрастните гъсеници достигат дължина до 11 mm. Какавидите са жълтеникаво-кафяви, разположени в бял рехав пашкул, на дължина достигат 5,5-6,5 mm.
Генерацията обикновено е двойна, но в отделни години развива и трето поколение. Зимува като млада ларва (1-3 възраст) в пукнатините на кората или в основата на пъпките. Зимуващите ларви се намират в укрития, направени от секрет с цвета на кората. След презимуването гъсениците се вгризват в пъпките и развиващите се млади леторасли. Какавидирането се извършва в почвата през втората половина на април, началото на май. Какавидният стадий протича за 12-15 денонощия. Летежът на първата генерация се наблюдава през втората половина на май. Женските снасят яйцата си поединично или на малки групи от долната страна на листата в близост до жилките. Продължителността на ембрионалното развитие е 10-14 денонощия. Новоизлюпените гъсенички проникват в паренхима на листата в близост до главната или страничните жилки, където си изграждат малки укрития от стърготини, екскременти и копринени нишки. След първото прелиняване гъсениците се вгризват в жилките и правят ходове в тях. От трета възраст те се задълбават в основата на младите невдървенели леторасли и се насочват към върха им. Около входните отверстия гъсениците изграждат конусообразни тъмнокафяви укрития с дължина 5-10 mm. След приключване на ларвното си развитие видът какавидира в почвата през втората половина на юли или началото на август.
В България са установени 8 вида паразитоиди на G. aceriana: Parania geniculata (Holmgren), Pristomerus vulnerator (Panzer), Pristomerus rufiabdominalis Ucida (Hymenoptera: Ichneumonidae), Bracon variator Nees, Macrocentrus marginator (Nees), Dolichogenidea erevanica (Tobias), Bassus tumidulus (Nees) и Orgilus obscurator (Nees) (Hymenoptera: Braconidae). Общата смъртност на първата генерация на G. aceriana от паразитоиди достига до 58 %, а на втората – до 44 %. Най-ефективни в регулирането на числеността на гостоприемника са B. variator, P. vulnerator, D. erevanica и B. tumidulus.
Един от най-разпространените и опасни вредители по тополите в България. Напада растенията във всички възрасти, но най-големи щети причинява в разсадниците и младите култури. При висока численост гъсениците прекъсват главните жилки, в резултат на което листата изсъхват и тополите губят прираст. Повредите върху пъпките и младите леторасли водят до метловидно разрастване на нови леторасли от спящи пъпки. В случаите, когато апикалните тъкани не са засегнати, се наблюдават характерни рани и изкривявания на нападнатите леторасли.
По наличието на гъсенични укрития върху долната страна на листата и по младите невдървенели леторасли. Индикация за нападение е и метловидното разрастване на нови леторасли на мястото на загиналите.
Внасяне на гранулирани системни инсектициди в почвата при засаждането на тополовите резници. Интензивна борба с плевелите и поливане на фиданките по време на какавидния стадий на вредителя. Пръскане на фиданките, а при необходимост и на дърветата в младите култури с разтвори на проникващи фосфорорганични инсектициди срещу първите две ларвни възрасти.