Запетаевидна щитоносна въшка (по бряста)

Категория: 
Широколистни
Месец: 
април, май, юни, юли, август
Латинско име: 
Lepidosaphes ulmi (Linnaeus, 1758) (Hemiptera: Diaspididae)
Хранителни растения: 

Широк полифаг. Установяван е по растения, принадлежащи към 34 ботанически семейства и над 86 рода. Причинява съществени вреди по горско-дървесни растения от следните родове: Acer, Fagus, Fraxinus, Quercus, Platanus, Populus, Robinia, Tilia, Ulmus, Salix и мн. др. От овощните дървета предпочита р. Malus и е съществен вредител по ябълковите градини (поради което е известна и още като ябълкова щитоносна въшка), но напада още Amygdalus, Cerasus, Cydonia, Pyrus, Persica, Prunus, Juglans и др. 

Разпространение: 

Космополит. Известен е от всички части на Европа, Северна Африка, Мала Азия, Ориента, Северна и Южна Америка и Австралия. Предполага се, че ареалът на вида е разширен значително при интродукция на декоративни, горско-дървесни и овощни растения в различни краища на света.

Морфология: 

Щитът на възрастните женски е издължен, разширяващ се към задния край, плътен, кафяво-сив и с размери, достигащи 1,8-3,5 мм. Той се състои от 2 ларвни кожички и секреторна част. Намиращите се под щитчето женски са издължени, леко крушовидни и в млечно-белезникаво оцветяване. Пигидиумът им е в по-тъмно кафеникаво. Нимфите, от който имагинират мъжки екземпляри са с щит подобен на този на женските, но е с по-малки размери. Ларвите от I-ва възраст се намират под кръгло, жълто-кафяво щитче, а тези от II-ра - под удължен, разширяващ се към задния край и с кафяво оцветяване щит. 

Биология: 

Съществува в природата в две форми, които са напълно еднакви по морфологични белези – партеногенетична и двуполова. Вътревидовите форми се различават най-вече по избора на хранителното растение, макар че видът е пластичен и способен да преминава от едно на друго растение. В нашата страна се срещат и двете форми. Партеногенетичната форма навсякъде и по всички наблюдавани гостоприемници развива 1 поколение в рамките на 1 календарна година. Яйцата, които се отлагат под щитчето на възрастните женски, презимуват. Излюпването на ларвите продължава около 10-12 дни в зависимост от температурните условия и обикновено е до средата на април.  Новоизлюпените екземпляри се разпълзяват по ствола и по-тънките клонки, прикрепят се към мястото на хранене и достигат с хобота си до проводящите тъкани на растението. След това губят краката си, покриват се с сивкави восъчни отделяния, които оформят щита им и остават на това място до края на живота си. Те линеят 2 пъти и обикновено в края на юли се появяват първите женски екземпляри. Храненето им продължава около месец, след което отлагат яйцата си под майчиния щит, където последните презимуват. Фактическата плодовитост на  L. ulmi (L.) се колебае в границите 26-120 яйца и зависи най-вече от плътността на популацията. Двуполовата форма има по-добра пластичност. У нас тя е установена по р. Populus и Salix и показва потенциална поливолтинност. 

Естествени регулатори: 

паразитоиди: Aphytis abnormis (Howard), A. caucasicus Chumakova, A. diaspidis (Howard), A. moldavicus Yasnosh,  A. mytilaspidis (Le Baron), A. proclia (Walk.), Pteroptrix opaca Erd.  (Hymenoptera: Apheninidae), Eusemion cornigerum (Walk.), Habrolepis dalmani (Westwood) (Hymenoptera: Encyrtidae) и др.; хищни насекоми и акари: Adalia bipunctata (L.), Coccinella septempunctata (L.), Chilocorus bivulnerus Mul. (Coleoptera: Coccinellidae), Dometorina sp. (Arachnida: Oripodoidea) Octobdellodes sp. (Arachnida: Bdelloidea), Tyrophagus entomophagus (Laboulbene) (Arachnida: Acaridae) и др.

Повреди: 

Eдин от най-значимите вредители сред щитоносните въшки. При висока численост образува плътни, многослойни колонии върху кората, които водят до опадане на листата, изсъхване на нападнатите клонки и дори до загиване на цели растения. Този вид е един от постоянните вредители в парковете, горските площи, разсадниците и овощните градини.

Контрол: 

Като първа мярка се препоръчва изрязване и изгаряне на нападнатите клонки. Използването на химични средства не дава задоволителен ефект при възрастните поради защитната роля на щитчето. Освен  системни инсектициди се препоръчва и използването на минерално-маслени емулсии.

Близък до този вид у нас е Lepidosaphes malicola Borchsenius, който поврежда Populus, Salix, Fraxinus, Betula, Juglans и някои декоративни храсти. В отличие от Lepidosphes ulmi, неговите популации са винаги двуполови и развиват 2 поколения за 1 календарна година.