Букова листна въшка
Монофаг по обикновения бук (Fagus silvatica L.) и неговите различни вариетети и форми.
Среща се изцяло в ареала на бука в Европа, Северна Америка, Япония, Кавказ и др.
Както и при останалите представители на листните въшки, P. fagi има сложно развитие, което включва редуването на няколко морфологични форми: Основателките са безкрили и с по-големи размери от останалите – достигат 2,5 мм. Оцветеното им в зеленикавожълто тяло е покрито обилно с бял налеп, състоящ от восъчни нишки с дължина до 1-2 мм. Главата им е по-светла от тялото, имат тъмнокафяви очи и шестчленни антени. Сифоните (суфункулите) са във вид на пори. Крилатите девственици са с по-издължено тяло, жълто-зелено коремче и кафяви глава, гръдни сегменти и антени. Опашката е сравнително къса и със закръглена форма. Върху III-то антенно членче са разположени 6-7 допълнителни ринарии. Женските са безкрили, с лимоненожълто тяло, червени очи и светлокафява широка ивица върху гръбната страна на коремчето. Мъжките са крилати, със зелено-кафяви глава и среднегръд. Коремчето им е зелено с кафяви напречни ивици върху всеки коремен сегмент.
Немигриращ вид, чийто жизнен цикъл преминава през няколко партеногенетични и 1 полова генерация. Зимуването е като яйцa, които се отлагат в основата на пъпките или по младите клонки на по-старите дървета. Обикновено към края на април (в зависимост от температурните условия) от яйцата се излюпват ларвите на основателките. Те образуват колонии от долната страна на листата, обилно покрити с восъчен пух. След 2-3 седмици основателките раждат първото поколение от крилати девствени форми (средно около 60 броя). Тези форми нападат основно листата на по-млади букови фиданки (най-вече по подраста) където развиват до няколко генерации. Амфигонното (половото поколение) се появява през късния септември. Оплодените безкрили женски отлагат от 12 до 16 яйца и така цикълът се затваря.
Щетите от вредителя са свързани най-вече с покафеняване и опаване на листата. Плътните колонии, образувани от долната им страна, са съпроводени с отделянето на медена роса и развитието на чернилни гъби. Особено чувствителни на нападенията са по-младите фиданки в разсадниците и буковия подраст, за който честите нападения може да се окажат фатални.
Използване на химични препарати в началото на вегетационния период, понеже в летните месеци се засягат естествените врагове (калинки, ларви на златоочици, сирфидни мухи и др.), които се изхранват в колониите на листните въшки.