Ръждива борова листна оса

Категория: 
Иглолистни
Месец: 
март, април, май
Латинско име: 
Neodiprion sertifer (Geoffroy, 1785) (Hymenoptera: Diprionidae)
Хранителни растения: 

Бял (Pinus sylvestris L.) и черен бор (Pinus nigra Arn.).

Разпространение: 

Европа и Север­на Америка. В България ареалът и обхва­ща зоната от 400 до 2000 m надм. в.

Морфология: 

Възрастните женски са с яйцевидно тяло, а мъжките с тънко продълговато. Цветът на тялото при женските е ръждив, като при отделни ек­земпляри варира, а при мъжките е метал­но черен. При първите антените са пиловидни, а при другия пол са гребеновидни. Крилете са ципести, задните са снабдени с чифт кукички, които при разтваряне на крилата се закачват за задния край на първия чифт. Коремчето е седящо. Яйца­та са продълговати, жълтеникави. Те са поместени в иглиците на бора в издълба­ни ямички, между които има незасегнати участъци. Новоизлюпените ларви са тъм­нозелени с черна глава, а от втора възраст са светлозелени. След трета възраст се появява бяла надлъжна ивица по средата на гърба и по един тъмен пояс от двете страни. Какавидата е бъчвовидна, отна­чало светлокафява, като постепенно по­тъмнява.

Биология: 

Легенда: + - имаго; -  - ларва;  к – какавида; я – яйце

Характерно за вида е, че при неблагоприятни условия част от ин­дивидите остават в какавидна диапауза. Зимуват в стадий яйце. Излюпването става през април. Женските ларви преми­нават през 7 възрасти, а мъжките през 6. Ларвите живеят на групи. Какавидират в почвата. Видът лети през септември - ок­томври.

Естествени регулатори: 

Паразитоиди: по яйцата - Baryscapus oophagus (Otten), Closterocerus ruforum (Krausse) (Hymenoptera: Eulophidae, Dipriocampe diprioni (Ferr.), D. elongata (Erd.) (Hymenoptera: Tetracampidae), Eupelmus vesicularis (Retzius) (Hymenoptera: Eupelmidae); по ларви и ка­кавиди: Dibrachys cavus (Walk.), Mesopolobus subfumatus (Retz.), Nasonia vitripennis (Walk.), Pteromalus semotus (Walk.), Trit- neptis klugii (Ratz.) (Hymenoptera: Pteromalidae), Exenterus abruptorius Thunb., E. morginatorius F., E. oriolus Hbg. (Hyme­noptera: Ichneumonidae), Monodontomerus dentipes (Boheman), M. laricis Mayr, M. mi­nor (Ratzeburg) (Hymenoptera: Torymidae), Sturmia incospicua Meigen (Diptera: Tachinidae). Патогени: бактерии - Pseudomonas aeruginosa Schroeter; вируси: Birdia W., Birdia diprionis Zdanov.

Повреди: 

Младите ларви скелетират епидермиса на иглиците, а по-възрас­тните ларви изяждат иглиците нацяло.

Мониторинг: 

По отложените яйца върху иглиците или по групите ларви вър­ху нападнатите дървета.

Контрол: 

Третиране на нападнати­те площи с препарати от ядренополиедрен вирус. Химична борба с инсектициди с фи­зиологично действие (дифлурбензурон, тебуфенозид) или синтетични пиретроиди.