Марокански скакалец
Почти всички културни растения, а при масово размножаване и редица горски видове – дъб (Quercus spp.), орех (Juglans spp.) и борове (Pinus spp.).
Южна Европа, Северна Африка, Мала Азия, Средна Азия. У нас се среща повсеместно.
Възрастните са с жълтокафяво до ръждивокафяво тяло със светложълти или по-тъмни петна. Върху преднегръда има жълто-бяла Х-образна фигура. Женските са дълги 28-30 mm, а мъжките – 20-28 mm. Задните пищяли са червени, по-светли в основата. Задните бедра имат черни колена и три черни петна. Предните крила са по-дълги от задните бедра и имат жълтокафяви жилки и тъмни петна. Яйцата са бледожълти, с форма на ръжени зърна и са разположени в яйчни мехурчета, дълги 20-30 mm и широки 5 mm. Мехурчетата са цилиндрични, прави или слабо извити, с плоско капаче. Ларвите наподобяват възрастното насекомо, но са безкрили. Има пет ларвни възрасти. Ларвите от първа възраст отначало са бели, после сиви и накрая – кафявочерни с 13-членни антени. Ларвите втора възраст са червеникави, с ясно изразена Х-образна фигура и 15-17 членни антени. Ларвите трета възраст са маслинено зелени, със зачатъци на крила и 20-членни антени. Ларвите от четвърта възраст са със същия цвят, крилата достигат до второто коремно членче и имат 21-22 членни антени. Ларвите от пета възраст са жълточервени, крилата достигат до средата на коремчето, а антените са 23-24 членни.
Генерацията е едногодишна. Зимува като яйце, в яйчните мехчета, в почвата. Излюпват се в края на април и началото на май при устойчива температура от 17 ºС за няколко дни. Мароканският скакалец е стадно насекомо през целия си живот. Ларвите и възрастните са твърде подвижни, като най-активни са при 30-40 ºС. Възрастни с напълно развити криле се появяват в края на май, но масовото окриляне става през първата половина на юни. Копулират в края на юни и първата половина на юли. През този период чувстват силна жажда и се стремят към водни източници и влажни места. Могат да прелетят до 50 km дневно, на височина 6-8 m, в слънчево време и температура не, по-ниска от 22 ºС. Женските снасят яйцата си от края на юни до началото на август в необработени целини, с глинестопесъчливи и песъчливи почви и ниска растителност. Женската прави с яйцеполагалото си ямички в почвата, отделя пенеста материя, която образува мехурче и в него отлага от 14 до 40 яйца, наредени в 4 реда. Една женска снася средно 150-200 яйца в 3-4 мехурчета.
Ентомопатогенни бактерии: Coccobacillus acridiorum D’Herelle; насекомоядни птици: белошипа ветрушка (Falco naumanni (Fleischer) и вечерна ветрушка (Falco vespertinus L.).
Вредят ларвите и възрастните насекоми като изгризват листата и иглиците, а също кората на пониците и тънките клонки.
По наличието на ларви, нимфи и възрастни на вредителя.
Комплексно прилагане на агрогехнически, механични и химични методи. Използване на инсектициди срещу груповохранещите се и слабоподвижни ларви. Разораване на целините, унищожаване на плевелите и правилно използване на пасищата.
В широколистните гори у нас подобни повреди причиняват горският (Isophya speciosa (Frivaldsky) и зеленият скакалец (Tettigonia viridissima Linnaeus).