Кестенов листоминиращ молец
Конски кестен (Aesculus hippocastanum L.).
Централна и Югоизточна Европа. В България се среща почти повсеместно по растението гостоприемник.
Пеперуда с размах на крилата 8-12 mm. Предните крилa са жълто-кафяви, с бели напречни ивици и петънца. Задните крила, гърдите и коремчето са сиви. Гъсеницата е жълтеникаво-бяла, с дължина до 6-7 mm. Какавидата е кафява, дълга около 7 mm. Яйцето е овално, белезникаво.
Легенда: + - имаго; - - ларва; к – какавида; я – яйце
Развива три поколения годишно. Зимува като какавида в мините по опадалате листа. Имагинира в ранна пролет (от края на март до началото на май), когато развитието на листата на конския кестен е достигнало 30-50 % от нормалната големина. Летежът обикновено е разтеглен – около 1,5 месеца. Женските снасят яйца върху горната повърхност на листата. Новоизлюпените гъсенички проникват в паренхимните тъкани под горния епидермис и се развиват в удължено-овални мини, които отначало са жълтеникаво-зелени, а по-късно придобиват кафеникав цвят. На дължина мините достигат до 3-5 cm, а на ширина – до 1-2 cm. Развитието на първата генерация трае около 1 месец. Летежът на възрастните най-често се наблюдава между средата на юни и средата на юли. Следващите две генерации се развиват през август и септември.
Около 20 вида паразитоиди от сем. Eulophidae, Eupelmidae, Pteromalidae, Braconidae и Ichneumonidae (Hymenoptera), които редуцират популационната плътност на гостоприемника с 4-21 %. Ентомопатогенната гъба Beauveria bassiana (Bals.) Vuillemin също снижава числеността на вредителя в слаба степен.
При висока численост заселените листа постепенно изсъхват и опадат. Най-големи щети причиняват втората и третата генерация.
По наличието на мини върху листата на конския кестен. Използване на синтетични полови феромони.
Пръскане с разтвори на инсектициди на основата на дифлубензурон в началото на летежа на всяка генерация. Използване в озеленителната практика на видове и форми, устойчиви на нападение от вредителя – Aesculus pavia L. и A. rubicunda Liosel.