Букова шикалчица

Категория: 
Широколистни
Месец: 
март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври
Латинско име: 
Mikiola fagi (Hartig, 1839) (Diptera: Cecidomyiidae)
Хранителни растения: 

Обикновен и източен бук (Fagus silvatica L., F. orientalis Lipsky)

Разпространение: 

Европа. У нас се среща повсеместно в буковите гори.

Морфология: 

Възрастните са двукрили, с дължина на тялото 4-5 mm. Мъжките имат бели криле и жълтокафяво коремче. При женските крилете са сиви, а червеникавото им коремче завършва с яйцеполагало. Яйцата са червени на цвят, с дължина около 0,3 mm. Ларвите са бели, безкраки и достигат 3-4 mm на дължина.

Биология: 

Генерацията е едногодишна. Възрастните летят в края на март и началото на април. Преди разлистването на дърветата оплодените женски снасят по 200-300 яйца, поединично или на малки групи върху пъпките. От там излюпените ларви проникват до развиващите се листа, където започват да смучат сокове в близост до жилките им. При храненето от слюнчените им жлези се отделят специфични секрети, които предизвикват образуването на характерни шикалчици (гали). Галите са твърди, гладки, яйцевидни и заострени на върха. Разположени са в близост до жилките, по горната страна на листата. Отначало са светлозелени на цвят, по–късно стават червеникаво-виолетови, а накрая, през есента – кафяви. Във всяка от тях се намира по една ларва. Височината на галите е 5-12 mm, а ширината им – между 3 и 6,5 mm. През октомври галите опадат от листата и презимуват в горската постилка. На следващата година, през март, ларвите какавидират в тях. Какавидният стадий продължава 15-20 дни и новоимагиниралите възрастни напускат галите през отвор в основата им.

Естествени регулатори: 

Паразитоиди по ларвите: Omphale lugens Nees (= Secodes coactus Ratzb.), Aprostocetus (= Hyperteles) elongatus Först.  (Hymenoptera: Eulophidae); Torymus cultiventris Ratz., T. fagi Hoffm., T. fulgens F., T. hederae Walk. (= speciosus Boh.) (Hymenoptera: Torymidae); Eumacepolus saxeseni Ratz. (Hymenoptera: Pteromalidae).

Повреди: 

При силно нападение върху един лист са наблюдават по 20-30 броя гали. Нарушава се нормалната фотосинтеза на листата, а с това и растежът на дърветата. Нападенията са по-големи върху по-добре осветените части на короните. По-силно се засягат ранно-разлистващите се букови дървета.

Мониторинг: 

По наличието на галите по горната повърхност на листата.

Контрол: 

Няма разработени мерки за борба срещу вида.