Брястов листояд

Категория: 
Широколистни
Месец: 
април, май, юни, юли, август, септември
Латинско име: 
Xanthogaleruca luteola (Müller, 1766) (Coleoptera: Chrysomelidae)
Хранителни растения: 

Развива се по всички видове бряст (Ulmus spp.), зелкова (Zelkova spp.) и конския кестен (Aesculus hypocastanum L.).

Разпространение: 

Европа, Северна Америка, Австралия, Средна Азия. У нас се среща в цялата страна по брястовите дървета в гори и паркови насаждения в селищата.

Морфология: 

Възрастното е бръмбар с удълженоовално жълтокафяво тяло, дълго 5-8 mm. Елитрите са жълти до жълтозеленикави с широка черна ивица покрай външния край и с по-тясна по шева им. Новоизлюпените ларви са черни, по-късно тялото им става жълтеникаво с по две тъмни надлъжни ивици отстрани, образувани от малки черни брадавички. На дължина достигат около 12 mm. Яйцата са удължени, жълтеникави до сиви на цвят. Какавидите са свободни, светложълти до оранжеви.

Биология: 

За една година развива до три поколения. Възрастните се появяват през пролетта, непосредствено след разлистването на брястовите дървета и се дохранват, изгризвайки овални отвори по младите листа. Яйцата си снасят по долната страна на листата на групички от 5 до 25 броя, най-често разположени в два реда. Общият брой яйца, снесени от една женска, варира между 400 и 800. Ларвите се излюпват след около седмица и започват да се хранят по долната част на листата, оставяйки незасегнати горния епидермис и жилките. Ларвното развитие преминава през три възрасти и продължава 3 седмици. Ларвите какавидират в пукнатини по кората в основата на стъблата, а понякога и в горската постилка наоколо. Какавидният стадий е с продължителност около десетина дни. По подобен начин протича развитието и на следващите едно или повече поколения. Презимуват възрастните по кората на стъблата, в постилката или дори в жилищни сгради, намиращи се в близост с брястови дървета.

Естествени регулатори: 

Яйчни паразитоиди - Oomyzus gallerucae (Hymenoptera, Eulophidae); ларвни и какавидни паразитоиди - Oomyzus (=Tetrastichus) brevistigma (Hymenoptera, Eulophidae), Erynniopsis antennata (Diptera, Tachinidae); ентомопатогенни нематоди - Steinernema carpocapsae; ентомопатогенни бактерии - Bacillus thuringiensis tenebrionis; ентомопатогенни гъби - Beauveria bassiana (Bals.) Vuill., Paecilomyces farinosus Brown et Smith, P. fumosoroseus (Wize) Brown et Smith , Verticillium lecanii (Zimm.) Viegas.

Повреди: 

Ларвите скелетират долната част на листата, а възрастните изгризват кръгли или овални петна по тях. Силно увредените листа пожълтяват и често опадат преждевременно. Нанасяните в продължение на целия вегетационен сезон повреди по листата могат да доведат до значително отслабване на брястовите дървета. От своя страна, влошеното състояние на дърветата е предпоставка за развитието на други вредители или болести, вкл. и холандската болест. По-големи щети този вид нанася по брястовите дървета в парковете, отколкото в горските насаждения.

Мониторинг: 

По наличието на ларви и възрастни и повреди от тях по листата.

Контрол: 

Третиране на нападнатите дървета със стомашни и системни инсектициди срещу яйцата, ларвите и възрастните. Използване на бактериални препарати срещу хранещите се ларви. Залагане на лепливи пояси, обработени с инсектициди срещу завършилите развитието си ларви, които се придвижват по кората към основата на стъблата, за да какавидират там.