Борова процесионка
Основно Pinus nigra Arn., P. sylvestris L., P. brutia Ten., P. halepensis Mill. и в по-малка степен P. canariensis Smith, P. contorta Dougl., P. mugo Turra, P. pinaster Ait., P. pinea L., P. ponderosa Dougl., P. radiata Don., Pseudotsuga menziesii (Mirb.) Franco, Larixdeciduas Mill., Cedrus atlantica Manetti.
Средиземноморски вид. Северната граница на ареала минава през нашата страна. Среща се само в Югозападна и Централна Южна България.
При възрастните има полов диморфизъм. Женската пеперуда е по-едра със сивкави предни криле с три напречни линии; при мъжките както крилете, така и линиите са по-тъмни. Задните криле са светли с тъмно петно в средата. Размахът на крилете е до 50 mm. Яйцата, с диаметър 1 mm, са подредени под формата на пръстенчета върху иглиците на бора, покрити с бежови люспи. Гъсениците са кафеникави, покрити с парливи космици. Какавидите са тъмнокафяви, достигащи до 30 mm, разположени в пашкул.
Легенда: + - имаго; - - ларва; к – какавида; я – яйце
Видът е с едногодишна генерация. В България има две форми: континентална, която е разпространена в Подбалкана на Централна България, и типична (средиземноморска) форма. Пеперудите от континенталната форма се появяват от края на юни до юли и започват отлагането на яйцата веднага след копулирането. Гъсениците се излюпват през втората половина на юли и първата половината на август. До края на октомври може да завършат своето развитие и да мигрират в почвата за зимуване в предкакавиден стадий. Какавидират през март-април следващата година. Какавидната диапауза трае до юли, но може да продължи от 1 до 3 г.
Типичната (средиземноморска) форма лети месец по-късно. Гъсениците в IV възраст зимуват в изградените от тях къдели. През пролетта завършват своето развитие и през април какавидират.
Паразитоиди по яйцата - Ooencyrtus pytiocampae (Mercet,), O. telenomicida (Vassiljev,) (Hymenoptera: Encyrtidae), Baryscapus servadeii Dom., B. transversalis Gracham, Pediobius bruchicida (Rondani), P. obtusiceps Bck. (Hymenoptera: Eulophidae), Anastatus bifasciatus (Fonsc.), Eupelmus vesicularis (Retzius) (Hymenoptera: Eupelmidae), Trichogramma embryophagum (Htg.), T. evanescens Westwood, T. semblidis (Aurivillius) (Hymenoptera: Trichogrammatidae); по ларви и какавиди - Meteorus versicolor (Wesmae) (Hymenoptera: Braconidae), Compsilura concinnata (Mei- gen), Exorista segregata Rond., Phryxe caudataRond., PhoroceragrandisRond. (Diptera: Tachinidae), Conomorium pityocampae Graham, Dibrachys cavus (Walker), Psychophagus omnivorus (Walker), Pteromalus chrysos Walker, (Hymenoptera: Pteromalidae), Dicladocerus westwoodii Westwood (Hymenoptera: Eucharitidae), Erigorgus femarator Aubert, Heteropelma calcator Wesmael (Hymenoptera: Ichneumonidae).
Хищници: по яйцата - Ephippiger ephippiger (Fieb.), Rhacocleuis germanica (H.S.) (Orthoptera: Tettigonidae); по ларви и какавиди - Carabus graecus Dejean (Coleoptera: Carabidae) и др.
Патогени: вируси - Borrelina pityocampa Vago, Smithia pityocampae Vago.; гъби - Beauveria bassiana (Balsamo) Vullemin.
Гъсениците изгризват иглиците на растението гостопримник, като могат напълно да обезлистят цели дървета.
По изградените от гъсениците къдели.
Видът е чувствителен към препаратите на базата на Bacillus thuringiensis Berl. и Saccharopolyspora spinosa Mertz & Yao. При третиране с бактериални препарати в ранна гъсенична възраст и благоприятни температурни условия се постига висока ефективност. В райони, където след третирането е вероятно понижаването на средно дневните температури е препоръчително използването на инсектициди с физиологично действие, на основата на дифлурбензурон и тебуфенозид.