Трепетликов теснокрил молец

Категория: 
Широколистни
Месец: 
април, май, юни, юли, август, септември
Латинско име: 
Phyllocnistis unipunctella (Stephens, 1834) (Lepidoptera: Gracilariidae)
Хранителни растения: 

Populus nigra L., P. deltoides Marsh., P. x euramericana (Dode) Guinier, P. x interamericana (P. trichocarpa Torr. et Gray x P. deltoides Marsh.).

Разпространение: 

Европа. В България видът е разпространен повсеместно до около 1000 m надм. в.

Морфология: 

Пеперуда с размах на крилата до 7 mm. Предните крила са тесни, сребристобели, във връхната част изпъстрени с кафяви линийки. Задните крила са сиво кафяви, по периферията с дълги ресни. Яйцата са сиво-бели, овални, с диаметър около 0,3 mm. Гъсениците са светлозелени, почти прозрачни. На дължина достигат 6 mm. Какавидите са кафяви, дълги 3,5-4,5 mm.

Биология: 

Генерацията е двойна. Една част от популацията зимува като какавида в листата, а друга – като възрастно насекомо. Летежът на първата генерация е през април-май, а на втората – през юли-август. Женските снасят яйцата си върху най-младите връхни листа. На един лист обикновено има по 1-3, а понякога и повече яйца. Гъсениците се вгризват в паренхима и правят дълги лъкатушещи блестящи мини под горния епидермис. В края на своето развитие гъсениците се насочват към периферията, където какавидират под прегъната част от листната петура.

Естествени регулатори: 

По P. unipunctella в България са установени 12 вида паразитоиди: Chrysocharis nephereus (Walker), Chrysocharis sp. Cirrospilus elegantisimus Westwood, Cirrospilus lyncus Walker, Cirrospilus pictus (Nees), Kratoisma usticrus (Erdös), Neochrysocharis formosa (Westwood), Sympiesis gyorfii Erdös, Sympiesis sericeicornis (Nees), Sympiesis sp., Tetrastichus sp. (Hymenoptera: Eulophidae) и Eupelmus urozonus Dalman, 1820 (Hymenoptera: Eupelmidae). Опаразитяването на първата генерация на P. unipunctella варира между 15 и 78 %, а на втората – между 45 до 80 %. Смъртността се дължи главно на K. usticrus, който унищожава до 53 % от ларвите на гостоприемника. C. nephereus и S. sericeicornis също лимитират числеността на гостоприемника, унищожавайки до 13-18 % от популацията на вредителя в разсадниците.

Повреди: 

Сериозен вредител в разсадниците и младите култури. При висока плътност нападнатите листа изсъхват. Щетите се нанасят предимно от втората генерация.

Мониторинг: 

По мините върху листата.

Контрол: 

Пръскане с разтвори на дифлубензурон по време на ембрионалното развитие или с разтвори на проникващи фосфорорганични инсектициди срещу ларвите.