Малка тополова нощенка
Тополи (Populus spp.) и върби (Salix spp.).
Европа, Северна Африка, Кавказ, Киргизия, Казахстан, Узбекистан, Монголия, Китай, Корея, Япония, Непал, Индия. В България видът е разпространен повсеместно. Проявява се като вредител в разсадници и култури до около 800 m надм. в.
Пеперуда с размах на крилете от 21 до 27 mm. Предните крила са сиви, с една тъмночервеникава напречна ивица, обкръжена с двойна вълнообразна черна линия. Задните криле са пепеляво-бели с по-тъмни первази. Яйцето е елипсовидно сплеснато, пепеляво сиво с напречни издатини, и има диаметър 0,2-0,4 mm. Гъсеницата е бледо-жълтеникава, а с напредване на възрастта променя цвета си до жълто-зелен. Тялото е окосмено с жълто-зелени космици. След първото линеене по гърба на гъсеницата се появява тъмна жълто-зелена ивица. Дължината на възрастната ларва е до 25 mm. Какавидага е зеленикава, дълга до 14 mm, разположена в мръсно бял пашкул с форма на обърната лодка.
Развива две генерации годишно, но при по-топли години се наблюдава и трето поколение. Пеперудите от първата генерация летят през юни, от втората - през август, а от третата - през октомври. При влажни и студени лета срокът на летене е по-късен. Летежът продължава до 1-1,5 месеца. Яйцата се снасят на групи от по 10-20 броя по нежните връхни листа, грижливо подредени в 4 или 5 реда. След излюпването си гъсениците се настаняват по няколко от долната страна на листата, като ги обвиват с паяжина. Първоначално те скелетират листата, без да повреждат епидермиса, а по-късно изяждат голяма част от тях. Най-големи щети нанася втората генерация. Ларвите какавидират в короните на дърветата сред скелетираните листа.
В България са установени 3 вида паразитоиди по N. asiatica: Meteorus versicolor (Wesmael) (Hymenoptera: Braconidae), Itoplectis alternans (Gravenhorst) (Hymenoptera: Ichneumonidae) и Brachymeria tibialis (Walker) (Hymenoptera: Chalcididae). Ефективността им не е висока, понеже снижават числеността на гостоприемника с 2-8 %.
Гъсениците от пролетната генерация обикновено причиняват незначителни дефолиации (под 10-15 %), за разлика от тези на лятната, които са способни да унищожат до 30-90 % от листната маса по върховете на летораслите. Във вкоренилищата силните обезлиствания в края на вегетационния период са опасни поради обстоятелството, че връхните части на фиданките не могат да вдървенеят и измръзват през зимата.
По оплетените с копринени нишки връхни листа и наличието на гъсеници и какавиди в тях.
Пръскане с разтвори на бактериални препарати на базата на Bacillus thuringiensis var. kurstaki.