Бяла американска пеперуда
Широк кръг от гостоприемници. В районите, където е интродуцирана, списъкът на хранителните й растения е по-голям. В Северна Америка гостоприемниците й са 88, а в Европа и Япония – съответно 230 и 317. Основните растения, с които се храни у нас, се отнасят към родовете Acer, Fraxinus, Malus, Morus, Pyrus, Prunus, Platanus и Tilia.
Родината на H. cunea е Северна Америка. През 1940 г. тя е интродуцирана в Европа – първоначално в Унгария, Австрия и бивша Югославия. Видът е пренесен още в Япония, Турция, Източното крайбрежие на Китай и Корея.
Пеперудата е с коприненобели криле, като при някои от екземплярите те са напръскани с черни точки. Размахът на крилата достига 25-30 mm. Женските са с пиловидни антени, а мъжките – с двойноперести. Яйцата са овални, с диаметър 0,5 mm, светлозелени и с гладък хорион. Гъсениците са светло масленозелени, в последните възрасти силно окосмени, с брадавички, от средта на които излизат снопчета с черни косъмчета. Дължината им е 35-50 mm. Какавидата е кафява, с 10-15 шипчета на последния коремен сегмент и с дължина 10-15 mm.
Легенда: + - имаго; - - ларва; к – какавида; я – яйце
В условията на нашата страна видът развива 2 и частично 3-то поколение. Зимува като какавида в пукнатините на кората или в различни други, съседни на нападнатите дървета укрития. Какавидите имагинират през пролетта (около април-май). Пеперудите снасят до 500 яйца в купчинки, предимно от долната страна на листата. Излюпилите се гъсеници оплитат общи паяжинести гнезда и живеят в тях. При по-силни нападения оплетените гнезда се обединяват и може да обхванат целите дървета. След IV-та възраст гъсениците напускат паяжинестите къдели и заживяват поединично. Какавидират в различни укрития и след 8-10 дни (обикновено в края на юли или през август) се появяват пеперудите, които летят привечер. От снесените яйца се развиват гъсеници, които се хранят до септември, след което видът какавидира и изпада в диапауза.
Непосредствено след интродуцирането си в Европа H. cunea нанася съществени вреди, особено през 1950 и 1960 г. когато се регистрират големи обезлиствания. Постепенно през следващите години каламитетите намаляват и се отчитат предимно локални повреди. В родината си рядко нанася стопански значими щети.
Изолирани са следните паразити и паразитоиди: Compsilura concinnata (Meigen), Drino inconspicua (Meigen), Exorista larvarum (L.), E. xanthaspis (Wiedemann), Pales pavida (Meigen), Zenillia libatrix (Panzer) (Diptera: Tachinidae) Cotesia hyphantriae (Riley), (Hymenoptera: Braconidae), Dibrachys cavus (Walk.), Psychophagus omnivorus (Walk.) (Hymenoptera: Pteromalidae), Eurytoma verticillata (F.) (Hymenoptera: Eurytomidae) Trichogramma cacaeciae Marchal, T. dendrolimi Matsumura (Hymenoptera: Trichogrammatidae) и др.
По гъсеници са идентифицирани и гъбните патогени: Beauveria bassiana (Bals.) Vuill. и B. globulifera Sper.
Изолирани са следните паразити и паразитоиди: Compsilura concinnata (Meigen), Drino inconspicua (Meigen), Exorista larvarum (L.), E. xanthaspis (Wiedemann), Pales pavida (Meigen), Zenillia libatrix (Panzer) (Diptera: Tachinidae) Cotesia hyphantriae (Riley), (Hymenoptera: Braconidae), Dibrachys cavus (Walk.), Psychophagus omnivorus (Walk.) (Hymenoptera: Pteromalidae), Eurytoma verticillata (F.) (Hymenoptera: Eurytomidae) Trichogramma cacaeciae Marchal, T. dendrolimi Matsumura (Hymenoptera: Trichogrammatidae) и др.
По гъсеници са идентифицирани и гъбните патогени: Beauveria bassiana (Bals.) Vuill. и B. globulifera Sper.
Използване на феромонови уловки.
Механична борба (чрез изрязване на гнездата) и използване на микробиални препарати.