Бяла върбова пеперуда
Олигофаг по род Populus и в много по-малка степен по Salix (S. alba L., S. babilonica L., S. caprea L. и S. fragilis L.).
Умерените зони на Европа, част от Северна Африка, Мала Азия, Западен Сибир, Средна Азия и Япония. Пренесен в Северна Америка. В България повсеместно разпространен в долния лесорастителен пояс.
Пеперудите са с копринено-бели криле, които достигат 40-60 мм. Женските са с пиловидни, а мъжките – с двойно перести антени. Тялото им е покрито с бели власинки, които са по-силно изразени в предната му половина. Яйцата са до 0,5 мм, зеленикави в началото на отлагането и пепеляви с метален блясък към края на зародишното развитие. Те са в групи по средно 84-251 броя и са покрити с пеноподобна защитна материя. Гъсениците в първите две възрасти са с тъмнокафяво тяло. След всяко линеене то просветлява и след четвърта възраст по гръбната страна се появява надлъжна прекъсната линия от бели петна, кантирана от червени, окосмени брадавици. Дължината на гъсениците в последната възраст достига 55 мм. Какавидите са шоколадовокафяви, с рехави космици и дължина от 19,5 до 23, 5 мм. Намират се в рехав копринен пашкул.
Легенда: + - имаго; - - ларва; к – какавида; я – яйце
L. е твърде зависим от климатичните условия и в различните географски региони се проявява като моноволтинен и поливолтинен вид. В условията на нашата страна (Пловдив, Бургас и Русе) видът развива основно 2 генерации за 1 година. В някои райони (София и около Самоков) е наблюдавана само 1 генерация. При по-масови нападения и изхранване на следващите поколения върху листа, появили се след еднократно обезлистване (лятноформирани) видът може да развие и частично III-то поколение. От друга страна, развитието му е силно повлияно от микроклиматичните условия и от плътността на популацията, поради което на терена в един и същи период може да се наблюдават няколко стадия. Видът предпочита единичните дървета или периферията на масивите и по-рядко може да се види в плътни тополови насаждения.
Зимуването на L. salicis L. се извършва като ларва II-ра възраст в различни укрития по кората на нападаните тополи. През пролетта, при среднодневни температури над 10 Со, гъсениците се активират и започват да се хранят, отначало скелетирайки, а после обяждайки листата. Линеенето им се извършва в специфични “огледала”, разположени върху ослънчената част на ствола. Те преминават през 6 възрасти и достигат стадий какавида в началото на юни. Предпочитани места за какавидиране са ствола или завитите листа. Плодовитостта на женските е 111-1250 (средно 482) яйца. Второто поколение се появява през юли. То е по-многобройно и гъсениците му нанасят по-съществените повреди. В зависимост от климатичните условия, то успява да завърши развитието до края на август и да снесе яйца, предимно по клонките или дори по листата на дърветата. Излюпилите се след около десетина дни гъсеници се развиват до II-ра възраст и влизат в диапауза.
Паразитоиди – яйцееди: Anastatus bifasciatus (Fonsc.) (Hymenoptera: Eupelmidae), Telenomus nitidulus (Thomson), T. punctiventris Thomson, T. phalenarum (Nees), T. truncatus(Nees), T. pentopherae Mayr (Hymenoptera: Scelionidae). Паразити по гъсениците и какавидите: от сем. Braconidae (Hymenoptera) - Meteorus versicolor (Wesmael), от сем Tachinidae (Diptera) – Carcelia gnava (Meigen), C. lucorum (Meigen), Compsilura concinnata (Meigen), Exorista larvarum (L.), E. rustika (Fallen), E. fascinata (Fallen), Pales pavida (Meigen), Phryxe vulgaris (Fallen), Lydella stabulans (Meigen), Thelaira nigripes (F.), Drino lota (Meigen), oт сем. Chalcididae (Hymenoptera) - Pediobius pyrgo (Walk.), от сем. Ichneumonidae (Hymenoptera) – Pimpla instigator (Miller).
Причинява периодични обезлиствания на тополите по крайпътни насаждения, в в разсадниците и промишлените плантации. Неколкократните обезлиствания водят до появата на суховършие, физиологично отслабване на по-младите фиданки и загуба на прираст. След пренасянето на вида през 1920 г. в Америка, той става опасен вредител по тополите в Канада и САЩ.
По яйцекупчинките, ларвите и какавидите в разсадниците и културите.
Третирания срещу първото (зимуващото) поколение, преди да са нанесени видими повреди. Добър ефект осигуряват инсектицидите на основата на Bacillus thuringiensis Berliner и дифлубензурон.