Бяла овощна пеперуда
Предимно овощни дървета. В горите напада насаждения от: дъб (Quercus spp.), бряст (Ulmus spp.), а от храстите - глог (Crataegus spp.).
Южна Европа, Средиземномериет, Китай, Корейския полуостров, Япония. В България повсеместно в долната лесорастителна зона.
Цветът на крилете на пеперудите е бял с контрастиращи тъмни жилки, които при женските са по-светли. При разперени криле размерът им достига до 60 mm. Тялото им е окосмено, матово. Антените са бухалковидни. С възрастта оцветяването на гъсениците се променя. Отначало са кафеникави, а после придобиват сивкав оттенък. Главата, последното членче на тялото, краката и гърдите са черни. Характерни за възрастните гъсеници са преминаващите надлъжно през тялото две оранжеви и три черни ивици и покриващите го фини космици, част от които са белезникави, а другите – тъмно кафяви. Дължината на гъсениците достига до 50 mm. Какавидата е жълтеникава, изпъстрена с различни по големина тъмни петна. Достига до 30 mm и е прикрепена за тънки клонки или листните дръжки. Яйцата са оцветени в жълто, с пъпешовидна форма. Подредени са в купчинки до 80 броя върху горната страна на листата.
Възрастните се нуждаят от допълнително хранене. Пеперудите приемат вода и нектар от цветята. Затова през май и юни могат да бъдат наблюдавани край поточета или други водоизточници. Яйцепродуктивността на една женска е до 250 броя. Ембрионалният период продължава до 2 седмици. Новоизлюпените гъсеници водят групов живот. Зимуват като гъсеници трета възраст в така наречените „зимни гнезда“, които са изградени около повреден лист уплетен с паяжина и завит около главния листен нерв. В гнездото всяка гъсеници си е изработила самостоятелно калъфче. Какавидират върху растението гостоприемник. Пеперудите излитат след 10-12 дни.
Паразитоиди - по яйцата: Trichogramma evanescens Westwood (Hymenoptera: Trichogrammatidae); по ларвите и какавидите са съобщени 40 паразитоиди, по-важните от които са Apanteles acuminatus Rein., A. glomeratus L. (Hymenoptera: Braconidae), Baryscapus galactous (Ratz.), Pediobius foveolatus (Grawf.) (Hymenoptera: Eulophidae), Blondelia nigripes Fall., Exorista segregate Rod., Compsilura consinata Meigen, (Diptera: Tachinidae), Brachymeria femorata (Panzer) (Hymenoptera: Chalcididae), Dibrachys cavus (Walk.) (Hymenoptera: Pteromalidae), Eupelmus fulvipes Frs. (Hymenoptera: Eupelmidae) и др.
Патогени: вируси – Borelina; микроспоридии: Nosema aporiae Lipa, N. aporivora Veber, Plistophora aporiae Veber.
Младите гъсеници изгризват горния епидермис на листа, който преди това са омотали с паяженисти нишки. При лятното си развитие гъсениците се прехвърлят и повреждат няколко листа. При затопляне на времето през пролетта, обикновено в началото на април, гъсениците повреждат първоначално пъпките, като навлизат в тях и изгризват вътрешността им. С развитието си гъсениците постепенно се разселват по цялото дърво и унищожават напълно листата, от който остават само основните жилки.
По зимните гнезда.
Борбата с използване на инсектициди може да се проведе в ранното лято срещу новоизлюпените гъсенички или в ранна пролет, когато зимуващите гъсениците напускат гнездата. За постигане на задоволителни резултата и в двата случая е необходимо воденето на наблюдения и изготвяне на точна прогноза.