Изсипване на иглиците при смърча
Заболяването по иглиците на смърча, известно още под наименованието „изсипване на иглиците“, „червенина по иглиците“ и др., е широко разпространено по видовете от род Picea, особено по обикновения и ситковия смърч. В северните страни на Европа е често срещано явление в разсадниците и насажденията.
През есента - октомври-ноември, по иглиците се наблюдават неправилни по форма червено- кафяви петна. По-късно целите иглици покафеняват и опадат („изсипват се“). Върху опадалите иглици през пролетта на следващата година се наблюдават повдигнати черни елиптични подутини (плодни тела), между които са формирани черни напречни линии (диафрагми), подобни на тези, описани за Lophodermium pinastri по бора. Повредите се изразяват в преждевременно опадане на иглиците както при млади, така и при по-възрастни дървета.
Аскомицетната гъба L. piceae, позната у нас повече под наименованието Lophodermium abietis, се развива по по-възрастните иглици. Плодните тела са тъмнокафяви до черни апотеции, издигнати и елиптични, с размери 0,8x1,4 mm, формирани поединично или в групи върху горната страна на иглиците. При навлажняване остиолът (надлъжната цепнатина на повърхността на апотеция) се отваря. Узряването и разсейването на аскоспорите е през периода май-юни. Конидиалният стадий се развива върху неопадалите иглици. Черните пикнидии са формирани субепидермално, наблюдават се още в късна есен, но нямат роля при разпространяването на гъбата. Втората гъба - Lophodermium macrosporum, се развива по миналогодишните иглици на фиданки и по по-стари дървета. През пролетта - май-юни, иглиците покафеняват, а плодните тела (апотеции) се формират от долната им страна. По размери са твърде различни, но обикновено са по-дълги от тези на L. piceae и без напречни диафрагми.
За развитието на L. piceae е необходима по-голяма относителна влажност и сравнително висока температура през пролетта, особено през май и юни, когато е спороношението и заразяването. Наличието на повредени иглици от мраз или други фактори, липса на достатъчно светлина при насаждения с по-голяма гъстота или плевели в смърчовите лехи в разсадниците, създава благоприятни условия за заразяване и развитие на това заболяване. L. macrosporum се развива успешно при наличие на прекомерно овлажняване на смърчовите семенища, влажни месторастения, нарушена агротехника и др.
В горските разсадници да не се използват смърчови клонки за засенчване на фиданките, а при сечи в близост старателно да се събират и отстранят растителните остатъци, които са потенциален източник на инфекция. Химична борба може да се води в разсадниците с препарати на медна основа или системни фунгициди.