Пръстенотворка
Полифаг. В горското стопанство напада широколистните насаждения, а в селското стопанство се явява вредител по овощните видове.
В Европа и Азия в зоната на широколистните гори. В България видът е разпространен повсеместно в дъбовата лесорастителна зона.
Пеперудите са със светлокафяво оцветяване на крилете, като при мъжките то е по-тъмно. Размахът на крилете при женските е 35-40 mm, а мъжките са с 10 mm по-дребни. На предните криле по средата и при двата пола има по една напречна тъмна ивици. Женските са с пиловидни антени, а мъжките – с гребеновидни. Гъсениците са гълъбовосиви с белезникава ивица на гърба и по три кафеникави линии отстрани. От тялото излизат тъмно сивкави космици. Главата е синя, с две черни петна. На дължина гъсениците достигат до 60 mm. Какавидата е тъмнокафява, с размери до 20 mm, поместена в сивкаво-бял пашкул. Яйцата са сиви, подредени в пръстенче около тънките клонки на растението гостопримник. На форма са издължено-овали, с размери около 1 mm.
Легенда: + - имаго; - - ларва; к – какавида; я – яйце
Имагото се появява през юни-юли. Летят вечерно и нощно време. Женската пеперуда снася до 300 яйца. Подобно на гъботворката, ембрионите се развиват до гъсенички още през есента, но остават в яйчната обвивка и през април-май се излюпват. Женските преминават през 6 възрасти, а мъжките през 5. Какавидират по клонките на растението гостоприеник. Какавидният период трае до 2 седмици.
Паразитоиди: по яйцата - Ablerus celsus (Walk.), A. matritensis (Mercet) (Hymenoptera: Aphelinidae), Anagrus atomus (L.) (Hymenoptera: Mymaridae), Anastatus bifasciatus (Fonsc.), A. japonicus Ashmead (Hymenoptera: Eupelmidae), Brachymeria fonskolombei Duf., B. intermedia Nees., B. minuta L., B. campsilurae (Grawford), B. fiskei (Grawford), B. podagrica (F.) (Hymenoptera: Chalcididae), Ooencyrtus kuwanae (Howard), O. malacosomae Liao, O. masii (Mercet), O. neustriae Mercet, O. tardus (Ratz.) (Hymenoptera: Encyrtidae), Trichogramma dendrolimi Mats., T. evanescens Westwood, T. embryophagum (Hart.), T. cacaeciae Marchal. (Hymenoptera: Trichogrammatidae); по ларви и какавиди - Meteorus versicolor Wesm. (Hymenoptera: Braconidae), Blondelia nigripes Fall., Compsilura consinata Meigen, Exorista larvarum L. (Diptera: Tachinidae), Brachymeria euploeae (Westwood), B. lasus (Walk.), B. minuta L. (Hymenoptera: Chalcididae), Dibrachys cavus (Walk.), Pteromalus bifoveolatus Fst., P. puparum L., Conomorium patulum (Walk.) (Hymenoptera: Pteromalidae), Monodontomerus aereus Walk., M. minor (Ratzeburg) (Hymenoptera: Torymidae) и др.
Патогени: вируси - Baculoviridae, Paillotella; микроспоридии: Thelohania hyphantriae W., Plistophora neustriae, P. schubergi Zw.; гъби: Penicillium brevicompactum Dierckx. Entomophthora aulicae (Reich.)
Отначало гъсениците водят групов живот и първо повреждат пъпките и младите листа. След трета възраст се разпръскват по цялата корона като изгризват напълно листата и остават само дебелите листни жилки. При висока численост могат да предизвикат пълно обезлистване на нападнатите насаждения.
По яйцепръстенчетата.
Високо ефективни срещу вредителя са бактериалните препарати и инсектициди с физиологично действие, на основата на дифлурбензурон. За намаляване на нанесените повреди и повишаване ефикасността на борбата, третиранията следва да се провеждат когато гъсениците са в млада възраст.