Повреди по иглиците на бора
Гъбата паразитира по иглиците на видовете от р. Pinus, Pseudotsuga, и Larix, но най-чувствителни са Pinus nigra, P. radiatа, Larix decidua, а Pinus sylvestris може да се счита на практика за устойчив. Разпространението на заболяването е много голямо – обхваща големи територии на Северна и Южна Америка, Европа, Южна и Източна Африка, Нова Зеландия и др. У нас е установена по черния бор (P.nigra) в Северна България – Шумен, Плевен и др.
Първите признаци на заболяването, които могат да се объркат с повреди от смучещи насекоми, са бледозелени петна, които по-късно покафеняват. Наблюдават се в края на септември-началото на октомври, най-вече в средната и долна част на короната. При акутна форма на развитие остават само едногодишните иглици по върховете на летораслите. Обичайно петната се формират в средната и долна част на иглиците. Заразените иглолиста придобиват бледожълтеникав оттенък, а малко след това се образуват полупрозрачни пръстени, широки до няколко милиметра. Следва процес на некротизиране, който е по-ясно изразен при иглици с многократна инфекция, а пръстените придобиват характерния за заболяването ясен червен до червеникавокафяв цвят. Повредите се изразяват в покафеняване и преждевременно загиване на две- и повече годишните иглици, поради което дърветата се обезлистват. Значителни загуби на прираст и загиване на дърветата са възможни при оптимални за причинителя климатични условия.
Причинител на заболяването е гъбата Mycosphaerella pini с анаморф Dothistroma septospora. Плодните тела на конидиалната форма са пикнидии, тъмночервеникаво-кафяви до черни, с размери 0,2-0,6x0,3 mm, появяват се върху некротиралите петна по иглиците под формата на строми. Развиват се субепидермално. При узряване повдигат и разкъсват епидермалния слой. Спорите са пръчковидни, с притъпен връх и размери 20,0-32,6x3-3,5 μm, начленени с 1-5 септи, но преобладават тези с 3-4 септи. При съвършения стадий се образуват перитеции, но макар и много рядко могат да се наблюдават заедно с пикнидиите в стромата. Масовото узряване на плодните тела е в началото на вегетационния период, когато започва процесът на разсейване на спорите.
Факторите, които благоприятстват разпространението и развитието на гъбата, са висока абсолютна и относителна влажност – дъжд, силна мъгла и др. Особено уязвими са насаждения около водни течения и басейни, затворени котловини, насаждения с по-голяма гъстота и т.н. Развитието на патологичния процес е в зависимост от съчетанието на температура и влажност.
Правилен избор на месторастения за създаване на черенборови култури, съобразен с екологичните изисквания на гъбата. При необходимост, пръскане с медсъдържащи препарати в началото на вегетационния период, когато се разпространяват спорите. Третират се насаждения до около 10-15 годишна възраст. След тази възраст пръсканията са икономически неоправдани, а черният бор става значително по-устойчив.