Голям тополов сечко
Тополи (Populus spp.) и върби (Salix spp.).
Европа, Северна Турция, Кавказ, Задкавказие, Сибир, Северен Китай, Северна Корея. В България видът е широко разпространен до 1400 m надм. в.
Възрастните достигат дължина 22-28 mm. Тялото е черно, покрито с гъсти жълти власинки. Антените са по-дълги от тялото. Елитрите също са черни, изпъстрени с черни блестящи точки и жълтеникави власинки. В основата са широки, в края заоблени.
Яйцата са овални, продълговати, кремавобели. Ларвите достигат дължина до 40 mm, нямат крака и са слабо окосмени. Тялото е оцветено в жълтеникав цвят. Първият гръден сегмент е разширен с хитинизиран гръден щит. Всяко коремно сегментче от гръбната страна има мазолесто надебеляване с по 8 брадавички. Какавидите са мръсно-бели, дълги 25-30 mm.
Генерацията обикновено е двегодишна, но може да продължи и до 34 години. Летежът е през юни-юли, а при по-хладно лято и през август. Женските снасят яйцата си поединично или на малки групи в пукнатини и рани в основата на стъблата. Отначало ларвите живеят заедно под кората, след което постепенно навлизат в беловината и по време на първото презимуване се намират на дълбочина около 5 cm. През пролетта ларвите възобновяват храненето си и правят вертикални галерии с дължина 0,2-1,5 т. През входния отвор изхвърлят екскременти и стърготини, които се натрупват на купчинки в основата на стъблото. Ларвите зимуват втори път и какавидират през пролетта на третата година. Преди ка- кавидирането прогризват под горния край на вертикалния ход странични отверстия, които достигат до кората. Какавидирането се извършва в горния край на вертикалния ход, в предварително подготвена камера, затворена с тампон от дървесни стърготини. Какавидният стадий продължава около 2 седмици. Имагото разрушава тампона от стърготини, преминава в страничната галерия и прави излетно отверстие в кората.
В България ларвите на S. carcharias се опаразитяват в незначителна степен от Rhimphocto- na grandis Boyer de Fonscolombe (Hymenoptera: Ichneumonidae).
Напада долните части на стъблата на тополите в различна възраст. Свързан е предимно с по-стари дървета, но е наблюдаван и по млади растения. Щетите са от физиологично и техническо естество. Нападнатите в силна степен дървета отслабват и губят прираст. Ларвните ходове в основата на стъблата обезценяват едроразмерната дървесина. Възрастните насекоми при допълнителното си хранене повреждат листата на тополите, но щетите са незначителни.
По удебеляванията и купчините от екскременти и стърготини в долната част на стъблата.
При висока численост на вредителя пръскане с разтвори на пиретроидни и комбинирани инсектициди по време на допълнителното хранене на възрастните насекоми. Най-добър защитен ефект осигуряват профилактичните мероприятия, насочени към повишаване устойчивостта на тополовите насаждения посредством правилен подбор на клоновете към съответните месторастения, провеждане на интензивни отгледни грижи в културите и недопускане на механични повреди по стъблата и клоните на дърветата.