Дъбова процесионка

Категория: 
Широколистни
Месец: 
април, май, юни, август, септември
Латинско име: 
Thaumetopoea processionea (Linnaeus, 1758) (Lepidoptera: Notodontidae)
Хранителни растения: 

Различни видове дъб (Quercus spp.), предимно цер (Q. cerris L.)

Разпространение: 

Европа, от Скан­динавския до Иберийския и Апенинския полу­остров, и от Англия до Черно море. У нас ви­дът е повсеместно разпространен в дъбови­те гори, но масови намножавания са регис­трирани главно в Североизточна България и значително в по-малка степен в Североза­падната и Западната част на страната.

Морфология: 

Има полов диморфизъм при възрастните. Женските пеперу­ди са по-едри. Предните крила са сивкави, с две напречни линии. При мъжките раз­махът на предните крила е 12-15 mm, а при женските - 15-18 mm. Задните крила са по-светли. Яйцата са светли, с хексагонална форма и диаметър около 1 mm. Подредени са в купчинки, покрити със сивкави люспи върху клонки с дебелина от 3 до 10 mm, в долната част на короната на церовите дървета. Броят на яйцата в 1 купчинка е от 60 до 200 (средно 130). Гъсениците са сивкави, покрити с дълги бели космици, из­лизащи на кичури от тялото им. Косми­те са силен алергент, предизвикващ обри­ви при попадане върху кожата на хората. Какавидите са кафеникави и се намират в светли пашкули.

Биология: 

Легенда: + - имаго; -  - ларва;  к – какавида; я – яйце

Видът зимува в стадий яйце. Гъсениците се излюпват през април- май. Развиват 6 възрасти за 2-3 месеца и какавидират през юли или август. Гъсени­ците се придвижват в процесия, хранят се през нощта, а през деня почиват в паяжинести гнезда. Във всяка възраст се изграж­дат нови гнезда. Летежът е през август или септември. Копулацията се извършва през нощта. На следващата нощ женска­та пеперуда снася яйцата си и умира.

Естествени регулатори: 

Паразитоиди: по яйцата - Ooencyrtus masii (Mercet,) (Hymenoptera: Encyrtidae); Anastatus bifasciatus (Fonscolombe) (Hymenoptera: Eupelmidae); Ooophora (Trichogramma) semblidis (Aurivillius,) (Hymenoptera: Tricho- grammatidae); по ларви и какавиди: Brachimeria secundaria Ruschka (Hymenoptera: Chalcididae); Meteorus versicolor (Wesmael,), Rogas (Aleiodes) rossicus Kokujev (Hymenop­tera: Braconidae); Monodontotomerus minor (Ratz.) (Hymenoptera: Torymidae); Eurytoma verticillata (Fabricius) (Hymenoptera: Eurytomidae); Psychophagus omnivorus (Wal­ker), Pteromalus puparum (L.) (Hymenoptera: Pteromalidae); Pimpla instigator (Forster,) (Hymenoptera: Ichneumonidae); Compsilura concinnata (Meigen), Roptrocerus mirus (Wal­ker) (Diptera: Tachinidae).

Хищници по ларви: Calosoma sycophanta L. (Coleoptera: Carabidae).

Патогени: вируси - Borrelina pityocampa Vago, Smithia pityocampae Vago.

Повреди: 

Гъсениците изгризват лис­тата на растението гостопримник. В пър­ва възраст те нападат само нежните мла­ди листа, а след втора се изхранват и с на­пълно развитите листа.

Мониторинг: 

По отложените яйца върху тънките клонки в долната част на короната на нападнатите дървета.

Контрол: 

Използване на бактериал­ни препарати на базата на Bacillus thuringiensis Berliner. Третиранията следва дасе про­веждат когато гъсениците са в млада въз­раст за намаляване на нанесените повреди и повишаване ефективността на борбата.