Златозадка

Категория: 
Широколистни
Месец: 
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември
Латинско име: 
Euproctis chrysorrhoea (Linnaeus, 1758) (Lepidoptera: Lymantriidae)
Хранителни растения: 

Предимно овощни дървета. В горите напада насаж­дения от дъб (Quercus spp.), тополи (Populus spp.), върби (Salix spp.), бряст (Ulmus spp.) и редица декоративни храсти.

Разпространение: 

Европа (от сре­диземноморския район до южната част на Скандинавския полуостров и Москва) и Се­верна Америка. В България видът е повсе­местен в дъбовата лесорастителна зона.

Морфология: 

Крилете на пеперуда­та са бели, но понякога предните са из­пъстрени с тъмни точици. Размахът на крилата е 30-40 mm. Женските имат пиловидни антени, а мъжките - перести. Ха­рактерен белег при женските е наличие­то в края на коремчето на дебел кичур от златисти космици, което е дало и името на вида. Отстрани на гъсениците има бя­ла прекъсната линия, а от горната стра­на - две тъмни линии и брадавички, от ко­ито излизат кичури космици. На деветия и десетия сегмент има по една червена брадавица, от които се отделя парливо ве­щество. Гъсениците достигат до 40 mm дължина. Какавидите имат дължина око­ло 20 mm и са разположени в белезникав пашкул, прикрепен върху листата на ра­стението гостоприемник. Те са тъмнока­фяви и са покрити с фини космици. Яйца­та са овални, с диаметър около 1 mm, под­редени в купчинки до 300, покрити със зла­тисти космици.

Биология: 

Легенда: + - имаго; -  - ларва;  к – какавида; я – яйце

Лети през юни-юли. Ем­брионалният период продължава до 2 сед­мици. Новоизлюпените гъсеници водят групов живот. Зимуват групово като гъ­сеници трета възраст в гнезда, направе­ни от няколко листа, оплетени с коприне­ни нишки. Пролетното развитие на гъсе­ниците продължава около 1 месец, след ко­ето какавидират и до 14 дни се появят въз­растните индивиди.

Естествени регулатори: 

Паразитоиди: по яйцата - Trichogramma dendrolimi Mats., T. evanescens Westwood, T. turkeiense Bulut & Kilincer (Hymenoptera: Trichogrammatidae); по ларви и какавиди са съ­общени 61 паразитоида, от които по-чес­то срещани са: Apanteles brevicornis Wesm., Meteorus versicolor Wesm. (Hymenoptera: Braconidae), Pediobius bruchicida (Rondani), P. pyrgo (Walk.), (Hymenoptera: Eulophidae), Blondelia nigripes Fall., Compsilura consinata Meigen, Exorista larvarum L. (Diptera: Tachinidae) и др.

Патогени: вируси - Baculoviridae; микроспоридии - Nosema lymantriae W., N. serbica W., N. muscularis W., Plistophora schu- bergi Zw., Thelohania hyphantriae W., T. si­miles W., T. disparis Tim.; гъби: Entomophthora aulicae (Reich.), Scopulariopsis brevicaulis (Sacc.)

Повреди: 

Младите гъсеници през есента изгризват епидермиса от горната страна на листа. Напролет отначало се изхранват с пъпките и новопоявилите се листа. Листата изгризват изцяло като ос­тават само дебелите жилки.

Мониторинг: 

По зимните гнезда.

 

Контрол: 

Контрол: Провеждане на борба през есента или пролетта с бактериални пре­парати или инсектициди с физиологично действие. Есенното третиране следва да се извърши в началото на излюпването на гъсениците, а пролетното - при наличие на добре оформени листа.