Златозадка
Предимно овощни дървета. В горите напада насаждения от дъб (Quercus spp.), тополи (Populus spp.), върби (Salix spp.), бряст (Ulmus spp.) и редица декоративни храсти.
Европа (от средиземноморския район до южната част на Скандинавския полуостров и Москва) и Северна Америка. В България видът е повсеместен в дъбовата лесорастителна зона.
Крилете на пеперудата са бели, но понякога предните са изпъстрени с тъмни точици. Размахът на крилата е 30-40 mm. Женските имат пиловидни антени, а мъжките - перести. Характерен белег при женските е наличието в края на коремчето на дебел кичур от златисти космици, което е дало и името на вида. Отстрани на гъсениците има бяла прекъсната линия, а от горната страна - две тъмни линии и брадавички, от които излизат кичури космици. На деветия и десетия сегмент има по една червена брадавица, от които се отделя парливо вещество. Гъсениците достигат до 40 mm дължина. Какавидите имат дължина около 20 mm и са разположени в белезникав пашкул, прикрепен върху листата на растението гостоприемник. Те са тъмнокафяви и са покрити с фини космици. Яйцата са овални, с диаметър около 1 mm, подредени в купчинки до 300, покрити със златисти космици.
Легенда: + - имаго; - - ларва; к – какавида; я – яйце
Лети през юни-юли. Ембрионалният период продължава до 2 седмици. Новоизлюпените гъсеници водят групов живот. Зимуват групово като гъсеници трета възраст в гнезда, направени от няколко листа, оплетени с копринени нишки. Пролетното развитие на гъсениците продължава около 1 месец, след което какавидират и до 14 дни се появят възрастните индивиди.
Паразитоиди: по яйцата - Trichogramma dendrolimi Mats., T. evanescens Westwood, T. turkeiense Bulut & Kilincer (Hymenoptera: Trichogrammatidae); по ларви и какавиди са съобщени 61 паразитоида, от които по-често срещани са: Apanteles brevicornis Wesm., Meteorus versicolor Wesm. (Hymenoptera: Braconidae), Pediobius bruchicida (Rondani), P. pyrgo (Walk.), (Hymenoptera: Eulophidae), Blondelia nigripes Fall., Compsilura consinata Meigen, Exorista larvarum L. (Diptera: Tachinidae) и др.
Патогени: вируси - Baculoviridae; микроспоридии - Nosema lymantriae W., N. serbica W., N. muscularis W., Plistophora schu- bergi Zw., Thelohania hyphantriae W., T. similes W., T. disparis Tim.; гъби: Entomophthora aulicae (Reich.), Scopulariopsis brevicaulis (Sacc.)
Младите гъсеници през есента изгризват епидермиса от горната страна на листа. Напролет отначало се изхранват с пъпките и новопоявилите се листа. Листата изгризват изцяло като остават само дебелите жилки.
По зимните гнезда.
Контрол: Провеждане на борба през есента или пролетта с бактериални препарати или инсектициди с физиологично действие. Есенното третиране следва да се извърши в началото на излюпването на гъсениците, а пролетното - при наличие на добре оформени листа.