Голяма зимна педомерка
Полифаг по широколистни горско дървесни и овощни видове. В горите най-често е вредител по дъб (Quercus spp.), липа (Tillia spp.), бук (Fagus spp.), тополи (Populus spp.) и габър (Carpinus spp.)
Европа, на север до Санкт Петербург и Естония. В България видът е повсеместно разпространен.
Има подчертан полов диморфизъм. Женската пеперуда е безкрила. При мъжката предните крила са жълтеникави, с две напречни зиг-загообразни кафяви ивици, а задните - сиво-кафеникави, с една черна точка в горната половина. Размахът на крилете достига да 50 mm. Гъсениците са с кафеникаво-зелено тяло с по една жълта надлъжна ивица отстрани и две тъмни линии на гърба. Главата е оцветена в оранжево. На дължина достига до 35 mm. Имат три чифта гръдни крака и два чифта коремни. Какавидата е кафеникава, с размер до 20 mm. Яйцата отначало са жълти, но след снасянето им постепенно потъмняват. Разположени са поединично или на групи в основата на пъпките.
Легенда: + - имаго; - - ларва; к – какавида; я – яйце
Зимува в стадий яйце. Излюпва се напролет. В края на юни и през юли видът какавидира в почвата на дълбочина до 30 cm, където какавидиращите гъсеници приготвят пашкули. Периодът на летеж на пеперудите е от септември до първата половина на ноември. Безкрилите женски пеперуди пропълзяват по стъблото и се изкачват до короната на растението гостоприемник.
Паразитоиди: по яйцата - Trichogramma evanescens Westwood. (Hymenoptera: Trichogrammatidae); по ларви и какавиди - Conomorium patulum (Walker) (Hymenoptera: Pteromalidae).
Патогени: бактерии - Pseudomonas aeruginosa Schroeter.
Младите гъсенички отначало се хранят с пъпките, а след това се прехвърлят на листата, които изгризват.
Използване на лепливи пояси за улавяне на пропълзяващи по стъблата женски пеперуди.
Третирания с бактериални препарати. При единични дървета в паркове и градинки поставяне на лепливи пояси на стъблото, в които пропълзяващите женски индивиди залепват.