Трахеомикоза по дъба

Категория: 
Широколистни
Месец: 
май, юни
Латинско име: 
Ceratocystis roboris T. et D.
Разпространение и гостоприемници: 

Това заболяване се развива предимно по възрастни дъбови дървета и е разпрос­транено повсеместно в нашата страна.

Симптоми и повреди: 

Първите признаци на заболяване се наблюдават най-добре през късна пролет и ранно ля­то. Те се изразяват в пожьлтяване на лис­тата по върховете на страничните кло­ни и върха на централния леторасъл. Цве­тът на листата във връхната им част е от кафяв до бронзов, като обезцветява­нето започва от периферията към осно­вата им. Повредените листа опадат преждевременно. Върху дебелите клони и стъблата се образуват водни леторасли, но и те бързо загиват. Възможно е при ня­кои инфектирани дъбови дървета листа­та да придобият светложълто-кафяв или тъмно-зелен цвят и след увяхването им да провиснат по клоните, без да опадат. Едновременно с тези признаци, които се характеризират като външни, нетипич­ни симптоми, по засегнатите от болест­та клони се развиват и вътрешни, типич­ни симптоми. При напречен пререз в пос­ледния годишен пръстен на инфектирани­те клони се наблюдава прекъснато или непрекъснато кафяво-черно оцветяване. При надлъжен пререз на заразени от тази микоза клонки или стъбла вътрешните бе­лези се проявяват като тъмна линия в пос­ледните годишни пръстени. Външните (нетипични) симптоми на трахеомикозата по дъба са много близки до тези, които се предизвикват от недостиг на вода при засушаване. При трахеомикозите най-чес­то се обособяват петна (огнища) със за­сегнати от болестта дървета, които пос­тепенно се разрастват и се сливат при епифитотийно развитие на патологичния процес в насаждението.

Причинител: 

Причинители на трахеомикозата по дъба са аскомицетни гъ­би от род Ceratocystis (C. roboris, C. kubanicum, C. valachicum и др.). Съвършеният (половият) стадий е свързан с развитие­то на перитеции. Те са черни, кръгли и имат силно удължени шийки (хоботчета). Характерни за несъвършения (безполов) стадий са конидиалните спорообразувания от тип коремии. Най-често аскоспорите и конидиите се формират в ходовете на стъблени насекомни вредители (корояди, бронзовки и др.), които са и техните пре­носители.

Екологични изисквания: 

Заразява­нето на дърветата става през лятото, като обикновено проникването на пато- гена се осъществява през ранички от до­пълнителното хранене на ликояда Scolytus intricatusL. Пренасяне на болестта от ед­но дърво на друго може да се извърши и чрез коренови сраствания на болни и здрави дървета. Спадането на подпочвените во­ди, сушата, обезлистването и високата температура благоприятстват проявле­нието на болестта. Трахеомикозите са ре­зултат от проникване и развитие на оп­ределени патогенни гъби в проводящата тъкан на дървесината (ксилема), с което се нарушава нормалното и функционира­не. Влошеното водоснабдяване на листа­та се предизвиква от запушване на прово­дящите елементи с тилли и води до изсъх­ването им. Патологичният процес, в за­висимост от въздействието на много фак­тори, може да протече по-бързо (остро, акутно) или по-бавно (хронично, тардивно) и да предизвика изсъхване на засегна­тите растения за един вегетационен пе­риод или за няколко години.

Мерки за борба: 

Профилактични - създаване и поддържане на жизнени насаж­дения; лесовъдски - поддържане на смесен състав и разновъзрасна структура на на­сажденията; лесозащитни - санитарни се­чи, и борба с насекомите, преносители на заболяването.