Трахеомикоза по дъба
Това заболяване се развива предимно по възрастни дъбови дървета и е разпространено повсеместно в нашата страна.
Първите признаци на заболяване се наблюдават най-добре през късна пролет и ранно лято. Те се изразяват в пожьлтяване на листата по върховете на страничните клони и върха на централния леторасъл. Цветът на листата във връхната им част е от кафяв до бронзов, като обезцветяването започва от периферията към основата им. Повредените листа опадат преждевременно. Върху дебелите клони и стъблата се образуват водни леторасли, но и те бързо загиват. Възможно е при някои инфектирани дъбови дървета листата да придобият светложълто-кафяв или тъмно-зелен цвят и след увяхването им да провиснат по клоните, без да опадат. Едновременно с тези признаци, които се характеризират като външни, нетипични симптоми, по засегнатите от болестта клони се развиват и вътрешни, типични симптоми. При напречен пререз в последния годишен пръстен на инфектираните клони се наблюдава прекъснато или непрекъснато кафяво-черно оцветяване. При надлъжен пререз на заразени от тази микоза клонки или стъбла вътрешните белези се проявяват като тъмна линия в последните годишни пръстени. Външните (нетипични) симптоми на трахеомикозата по дъба са много близки до тези, които се предизвикват от недостиг на вода при засушаване. При трахеомикозите най-често се обособяват петна (огнища) със засегнати от болестта дървета, които постепенно се разрастват и се сливат при епифитотийно развитие на патологичния процес в насаждението.
Причинители на трахеомикозата по дъба са аскомицетни гъби от род Ceratocystis (C. roboris, C. kubanicum, C. valachicum и др.). Съвършеният (половият) стадий е свързан с развитието на перитеции. Те са черни, кръгли и имат силно удължени шийки (хоботчета). Характерни за несъвършения (безполов) стадий са конидиалните спорообразувания от тип коремии. Най-често аскоспорите и конидиите се формират в ходовете на стъблени насекомни вредители (корояди, бронзовки и др.), които са и техните преносители.
Заразяването на дърветата става през лятото, като обикновено проникването на пато- гена се осъществява през ранички от допълнителното хранене на ликояда Scolytus intricatusL. Пренасяне на болестта от едно дърво на друго може да се извърши и чрез коренови сраствания на болни и здрави дървета. Спадането на подпочвените води, сушата, обезлистването и високата температура благоприятстват проявлението на болестта. Трахеомикозите са резултат от проникване и развитие на определени патогенни гъби в проводящата тъкан на дървесината (ксилема), с което се нарушава нормалното и функциониране. Влошеното водоснабдяване на листата се предизвиква от запушване на проводящите елементи с тилли и води до изсъхването им. Патологичният процес, в зависимост от въздействието на много фактори, може да протече по-бързо (остро, акутно) или по-бавно (хронично, тардивно) и да предизвика изсъхване на засегнатите растения за един вегетационен период или за няколко години.
Профилактични - създаване и поддържане на жизнени насаждения; лесовъдски - поддържане на смесен състав и разновъзрасна структура на насажденията; лесозащитни - санитарни сечи, и борба с насекомите, преносители на заболяването.