Буков агрилус (Agrilus viridis)
Видът е широк полифаг, свързан с широколистните дървета, но предпочита Salix caprea, Fagus spp. и Betula spp.
Описано е развитие на ларви по следните гостоприемници: Acer, Alnus, Betula, Carpinus, Castanea, Corylus, Crataegus, Fagus, Myrica, Rhamnus, Rosa, Salix, Sorbus, Tilia, Quercus
Европа, Мала Азия и Африка. Видът се среща в почти целия ареал на обикновения бук (с изключение на някои Средиземноморски райони), а вертикалната граница на разпространението му е до 1000 м н.в.
По Сакалян (2003), присъствието на вида датира от 1909 г.
Имагото е с метално зелен цвят с няколко цветови вариации. Дължината на тялото му е от 5 до 9 мм.
Ларвата е жълтеникаво бяла и има еднаква ширина от главата до последния сегмент. Преди да какавидира достига дължина от 10 до 12 мм.
Какавидата е белезникава и се развива за 17-21 дни.
Като вторичeн вредител Agrilus viridis напада само дървета, които са били отслабени от абиотични или биотични стресори. Влиянието на видовете Agrilus върху буковите гори се е увеличава през последното десетилетие, тъй като термофилните видове се възползват от повишаването на летните температури и честите периоди на суша.
Жизненият цикъл продължава от 1 до 2 години. В по-хладни райони ларвите зимуват два пъти, а в по-топли климатични зони завършват цикъла за една година.
Възрастните летят от май до края на август., като се дохранват с млади букови листа в продължение на 5–15 дни за да достигнат полова зрялост преди чифтосване.
Предпочитат да снасят яйцата си върху осветени и повредени, но все още живи участъци от кората на стъблата и клоните, на малки групи от по 6-10, максимум 17 бр. и ги покриват със секрет, който бързо се втърдява, образувайки жълтеникава люспа. По този начин ги предпазват от изсъхване и прегряване. Плодовитостта варира между 22-72 яйца. Яйцеснасянето продължава около два месеца. Периодът на инкубация продължава между 15 и 33 дни в зависимост от температурите. При благоприятни условия ембрионалният период трае от 5 до 10 дни. Бръмбарите умират след края на яйцеснасянето.
Ларвите се излюпват под люспата и се вгризва под кората, където първоначално се хранят, докато достигнат камбия. След това те продължават да се хранят между кората и беловината, като същевременно увреждат повърхостта на беловината, изграждайки типичните “зигзагообразни”/S-образни галерии. Дърветата отделят калус от наранените тъкани, като по този начин се опитват да спрат нападението. Когато сокотечението е силно, ларвата изгражда дренажни канали. Според Heering (1956) здравите дървета могат успешно да отблъснат нападенията, докато отслабените, особено в периоди на суша, са значително по - податливи на нападения, тъй като сокотеченията и образуването на калус са ограничени. Ларвите преминават през 4 до 5 стадия, след което прониква около 5-10 см в дървото за да какавидира. Какавидната камерка в края на галериите има дължина от 25 до 60 см.
В какавидния стадий видът е най – малко чувствителен към влага и изсушаване. Зимува като ларва или в предкакавиден стадий. На следващата година може да продължи ларвното си развитие или да какавидира през април-май.
Периодите на суша и директната слънчева радиация на стъблото причиняват увяхване на клоните, слънчево изгаряне и предразположеност към нападение от Agrilus viridis.
Нашествията на A. viridis започват в горната корона, не причиняват незабавна смърт на дърветата, но често водят до нападения от вторични гъбични и други вредителни видове.
Превантивните мерки играят съществена роля в управлението на бупрестидните видове, като лесовъдски методи или бързо премахване на заразена дървесина.
Наблюдават се характерни S-образни галерии под кората на клони и стволове, тъмни петна и D-образни отвори по кората.
Превенцията на заразяването с A. viridis се състои в недопускане на внезапно излагане на интензивна слънчева радиация на ствола на бука при извеждане на лесовъдски мерки.
Поддържането на по-голяма гъстота в насажденията помага за намаляване на броя на потенциалните гостоприемници.
Биотичните фактори, ограничаващи популацията на A. viridis, са хищни насекоми, птици, охлюви и някои ендопаразити от род Hymenoptera (семейство Chalcididae).
Източници:
- Lakatos F., S. Mirtchev, 2014. Handbook of the major forest pests in Southeast Europe. FAO, ISBN 978-92-5-108580-6, 109 p.
- https://www.forestpests.eu/pest/agrilus-viridis - достъпено на 12.02.2025 г.
- https://agroatlas.ru/en/content/pests/Agrilus_viridis/index.html - достъпено на 12.02.2025 г.
- Brück-Dyckhoff, C. (2017): Zur Beteiligung des Buchenprachtkäfers (Agrilus viridis L.) an Vitalitätsverlusten älterer Rotbuchen (Fagus sylvatica L.). Dissertation, Technische Universität München.
- https://danubeforesthealth.eu/vrste_zapis.aspx?zapst=3
- Sakalian, Vl. 2003. A catalogue of the jewel beetles of Bulgaria.